вторник, 25 декември 2012 г.

Честита Коледа!

Честита Коледа на всички. Бъдете здрави, щастливи и много обичани! Усмихвайте се, вярвайте в доброто, нека ви се случват само красиви и хубави неща.


Карамелен тарт с орехи
Още щом видях рецептата в блога на Зори, реших, че обезателно трябва да го направя. А ядки и уханието на карамел и уникално добра комбинация.

Нужни продукти:

За тестото:
250 гр. брашно - може би около 300 ми бяха нужни на мен;
125гр. масло;
50 гр. захар;
1 жълтък;
1-2 с.л. студено прясно мляко;

За карамелената плънка:
200 гр. захар;
200 мл. сметана;
100 гр. краве масло;
200 гр. орехи.

 Всичко спазих по рецептата на Зори, с тази разлика, че тестото пое малко повече брашно. И явно съм заблеяна, вместо готварска сметана, използвах сладкарска.



    В купа смесих брашното и захарта. Добавих нарязаното масло и омесих с ръка. След това добавих жълтъка и млякото. В този момент установих нуждата на още брашно. Изключително лесно за омесване тесто. Направо последния месец голямо месене падна, на пук на не особената ми любов към тестата.
   След омесването го оставих да си почине в хладилника за около половин час. Идеално време за ровене из чуждите кулинарни блогове :)
   След това оформих тестото по дъното на тавичката, не съм го разточвала. С пръсти повдигнах ръбчето, за да се образува бордюрче. Пече се десетина минути в предварително загрята фурна, на 190 градуса. Използвах трика с боба, за да не се надуе, но и предварително набоцках тестото.

     След което се залових с карамелената смес. В тигана слагам захарта и веднага след като се карамелизира, махам от котлона и добавям маслото. Разбърквам добре, добавям сметаната и слагам отново на котлона. Бързичко се сгъсти, пък как ухаеше... Добавям орехите, разбърквам за последно и изливам върху изпечения блат. Запичам за 5 минути и потривам доволно ръце за бързия вкусен десерт.
Нямаше нищо постно в него, но още по-доволно си го хапнахме на Бъдни вечер :)


И поредната доза украсени меденки.

Весела Коледа!

петък, 21 декември 2012 г.

Коледно настроение

Работната седмица свърши. Приключих и с работната година! От два месеца планирах, прелиствах и преписвах рецепти, правих списъци с идеи и продукти. Твърдо бях решила, че ще си правя коледно отброяване от 1-ви декември до Коледа. Е, планирането беше напразно, списъците си седят, пазя си ги, но нито една от рецептите не пробвах. Нямаше време. Толкова се бях навила, че дори и скапана от работа, вечер ще се забавлявам в кухнята.
След като мина 1-ви, 5-ти, 10-ти и т.н. реших, че трябва да направя нещо, за да ми се пораздвижи ентусиазма. И понеже нямаше време за експерименти, заложих на сигурното - бонбони, шоколадки, меденки, изпитани или от сигурен източник.

И така, представям ви моята колекция Коледа 2012 :)

В началото на седмицата започнах с меденките. След като преди две седмици си направих тесто в машината за хляб и го изхвърлих, понеже за нищо не ставаше, се примирих, че ще трябва да меся. Има няколко неща, които не обичам, просто ми е неприятно и обикновено е голяма вътрешна борба, докато се навия да го направя. Едното е да бутам тесто :D Това мекици, питки, нещо с месене рядко "стъпва" в кухнята ми. Но Коледа е все пак, трябва да се стегна, нали така!

Рецептата е лесна, взета на заем (източника ще си я познае :* ), признавам, не ми отне много време, за да се получи страхотно тесто. Дори не ми беше неприятно да го меся.


Меденки:
2 с.л. течен мед;
2 яйца;
1 ч.ч. захар;
3/4 ч.ч. олио;
1 ч.л. сода;
1/2 пак. канела;
брашно, колкото поеме.



Замесва се тесто в тази последователност. Брашното се сипва постепенно, докато се замеси хубаво и гладко тесто. Както казах, бързо се получи меко и ароматно тесто. После се започна с рязане с формички и изпичане на тава след тава. Пекат се на предварително загрята фурна, за около десетина минути на 180 градуса. Меденките са леко хрупкави, но безумно топящи се в устата!


Декорацията е с бяло захарно тесто и захарни дражета.


Хипер-шоколадови бонбони с портокалов конфитюр
Тези бонбони бяха пълна импровизация, но изключително успешен опит.
2 вафли Хипер;
1 шепа бадеми;
познатия портокалов конфитюр;
течна сметана, за да се получи тестява смес;

Вафлите се смилат в блендера, добавих бадемита и портокаловия конфитюр, размесих добре и добавих на око сметаната. Трябва да се получи смес, подходяща за оформяне на топчета. Тук вече е мацаница, но пък каква вкусна мацаница е :D

Бонбоните са декорирани с пудра захар, карамелизиран кокос, шоколад и захарни дражета.



Шоколадките пък са любимите ни мързеливи бонбони. Лесни са за правене, не отнемат време и при наличие на повече ядки, бонбонки, стафиди, сушени плодове, могат да се получат големи красоти.

2 опаковки млечен шоколад;
шоколадови дражета, захарни дражета, сушени плодове и въобще каквото ви хрумне, за декорацията им

Шоколадът се начупва на парченца и се разтапя на водна баня. След това с лъжица грибвам от шоколада и оформям кръг върху пекарска хартия. Украсяват се докато не се е стегнал шоколадът. Нужнно им е малко време, за да се охладят в хладилника и могат да бъдат изконсумирани на мига :)


Преставям ви и миналогодишните сладкотии. Признавам, тогава им отделих в пъти повече време, имах повече желание и съответно бях по-производителна :)



По ред на номерата: в ляво - Арменски сладки, в средата горе - домашни Фереро Роше, в средата долу - ванилени кравайчета, в дясно - захаросани портокалови корички.



И накъде, без любимите Рафаело!

вторник, 11 декември 2012 г.

Шоколадов кейк със сметана

Шоколадът не е сред любимите ми десерти, признавам. Рядко се случва да изям и едно парченце, докато съпругът ми има навика да опустошава за отрицателно време цяла опаковка. Както всяка година обаче Рождения ден на детето се празнува на няколко етапа. След съботното тържество обаче бях на прага на силите си, торта не исках и да погледна. Реших, че ще почерпим с нешо бързо, защо не шоколадово и апетитно. Доста американски сайта разгледах за традиционните им шоколадови кейкове, но нищо конкретно не ме грабна. Та съчетах от прочетените рецепти нещо по мой вкус, с наличните продукти. Другото хубаво на моята импровизация е, че намерих начин да си пласирам останал блат. Следващият път съм решила да опитам с кроасани или козунак :D
Готов за сервиране

Продукти:
2 яйца;
2 с.л. брашно;
500 мл готварска сметана;
2 опаковки млечен шоколад;
2 с.л. какао;
1 изостанал и леко поизсъхнал блат.

Яйцата се разбиват с брашното, какаото и сметаната. Слагам получената смес на на водна баня и натрошавам вътре шоколадът. След като леко започна да ври и да се сгъстява, я смъкнах от котлона. Блатът го натроших и го притиснах хубаво по дъното на тавичката, като оформих леко бордюрче, като по Американски :)

Залях натрошения блат и запекох във фурната за около половин час на 180 градуса. Не мога да ви опиша ароматът, който се разнесе, шоколадово ухание.

Задължително охладих хубаво в хладилник, понеже самата сърцевина на кейка е леко кремообразна и друсаща се. След охлаждане става идеално за разрязване и сервиране. Задължително се гарнира със сметана, още по-вкусно и ароматно се получава.

Съжалявам за неприятните снимки, снимани са с телефона. Имам ужасния навик да забравям апарата при всеки по-важен момент. И все пак добър апетит :)

събота, 8 декември 2012 г.

Цветна градина за прекрасното ни слънчице

Последните 2 месеца от годината се оказаха особено натоварени, много торти, много празненства. Моето мъничко слънчице, дъщеричката ми, навърши 4 години преди броени дни. За щастие тази година, всичко мина по план. Но като всяка майка, и това планиране и организиране мина под наслов "ще се разболее ли отново за рождения си ден или не". Толкова ме беше страх да планирам тържеството...А малката ми фръцла се държа страхотно, толкова емоционална, осъзната и дърдореща всезнайка - голяма била, пораснала е, няма да хленчи (а дано), няма да мрънка (ще я видим тази работа), ще се храни сама (бележим огромен напредък), ще се облича сама (голяма мързелана е).
Всяка година правя тематично тържеството й, като изключим първия й рожден ден. Минахме през калинка, Hello Kitty и таз годишните цветя. Всичко беше цветно - роклята й, прекрасната диадема от Маги, и разбира се тортата. Реших, че ще я рисувам (хъ-хъ, хареса ми предизвикателството, но на няколко пъти ми идваше да метна тортата през терасата).

И такааа, торта Цветна градина

2 готови блата
1 оп. маскарпоне;
500 мл. сладкарска сметана;
1 настърган шоколад LZ;
1 ванилия;

за сиропиране на блатовете: 1 к.ч. топло мляко, 1 ванилия и 1ч.л. мед.

Нищо кой знае какво в приготвянето на крема - първо сметаната, после маскарпонете, шоколадът настърган, малко ванилия за разкош и толкова. Тортата този път покрих с маршмелоу фондан, лесен за разточване, ароматен и опреденело ми стана фаворит от към вкусови качества. Разточих, покрих без проблеми и се заех с рисуването. Използвах сухи бои, които си подредих в малки чашки +  чашка, в която смесих мъничко ракия с вода. Голяма мацаница беше, на няколко пъти прекъсвах процеса, изчаквайки нови творчески пориви. Но ми беше по-лесно да замаскирам дефект, да позабърша неволно зацапване, въобще тази технология ще я ползвам определено и за други поводи. Добре се получи, най-важното беше, че Мариела беше щастлива и си хареса тората.

Торти, Торти...

Искаше ми се в една обща публикация да обобщя всички торти, които имах да правя за последния месец и половина. Като се започне от тази на свекърва ми, та после съпругът ми, скъпа приятелка и за завършек - прекрасната ми дъщеричка.
Тази публикация ще е посветена обаче на две торти, които трябваше да направя в рамките на ден и половина. Половина, защото втората беше започната заедно с първата, и завършена след дълга обилно поливана вечер :D

На 19.11 съпругът ми имаше Рожден ден. Пожела си торта в червено и черно. Веднага ми хрумна комбинацията от червена основа и черни заврънтулки. Категорично отказах да е със захарно тесто, и кремът свърши работа.
Торта Red and Black
3 готови блата (бях послушна тази година и си пожелах Дядо Коледа да ми донесе нова фурна, та да започна сама да си правя блатовете :) )

За първия крем:
1 л. сладкарска сметана;
1 опаковка подсладено кондензирано мляко
Разбивам сметаната до сгъстяване и добавям кондензираното мляко. Нищо сложно в изпълнението, само дето не ми се сгъсти сметаната. Сложих половин пакетче желатин и на мига ми се получи хубав и гъст крем :)

За втория крем:
1 опаковка краве масло;
2 суп.л какао;
1 ванилия
400 гр.течен шоколад - аз ползвах Финети
Отпуснатото краве масло разбивам с какаото и ванилията. Накрая добавям течния шоколад, който трябва да е също леко отпуснат, а не направо изваден от хладилника ( от къде ли знам :P )

Блатовете са сиропирани със ванилия, 2 ч.л. мед и 1 ч.ч. топло мляко. Разтварям добре меда и с полученото ароматно мляко сиропирам леко първия блат. Покривам с шоколадовото масло. Следва втория блат, който отново сиропирам с меденото мляко. Покривам със сметановата смес и завършвам с последния блат. Тортата е покрита със същия сметанов крем, но предварително си отделих доста количество от готовия крем, който пък разделих на две и оцветих съответно в червено и черно (черното по-малко). Замазва се лесно, и се изравнява лесно. Но се получи лек транспортен дефект, докато тортата стигна до мястото, където празнувахме рождения ден. След бурно и шумно празнуване, заделих 2 парчета, които трябваше да са за наши близки приятели, които трябваше по-рано да напуснат празненството. За съжаление на сутринта нямаше и спомен от тях. Забравили сме да изгоним нахалния съседски котарак, който доволно е облизал целия поднос :)



Торта Номер две!
Ах! Тя беше много специална, планирана и обсъждана преди месеци. Трябваше да е в определен вид и цвят, с определено цвете. Но не винаги се получава това, което планираш и така, както го "виждаш" в главата си.
И така, скъпата ми дружка Маги, която не веднъж съм споменавала с добро (:*)) имаше юбилей няколко дни след рождения ден на съпружеското тяло. Така се случи, че тортата на мъжо трябваше да я правя заедно с моделирането на цветята - едно за миниатюрка и едно за тортата. После заминахме да празнуваме всички заедно, върнахме се уикенда и довърших тортата. Не ме питайте колко ме боля главата...особено след крайния резултат!

Торта Анемония с портокалово изкушение


3 готови блата
За кремът:
1 оп. маскарпоне
500 мл.сметана;
1 ванилия;
1 опаковка шоколад LZ;
половин бурканче портокалов конфитюр
сокът на изцеден портокал;

Блатовете за заливани с ромова есенция, мед и мляко.
Сметаната я разбих на гъст крем, добавих маскарпонето и разбих докато се смесиха добре. След това сложих ванилията и изцедения портокал и след като хубаво се смеси всичко сложих настъргания шоколад LZ и портокаловия конфитюр. Признавам си, че кремът беше експеримент, само обсъждан и бях 100% сигурна, че ще се получи врЪхтЪ.
До тук нищо стряскащо, всичко вървеше по план.
Започнах с украсата. Тортата трябваше да е черна, със захарно тесто и 1 бяло цвете - анемония. Разточих си захарното тесто, но още тогава ми направи впечатление, че ужасно много се лепеше по хартията и точилката и седеше едно стричаво и ронливо. И тъкмо когато реших да покрия тортата....захарното тесто се скъса по целия борд. Как не ревнах, не знам. Бързо реагирахме с Маги, донесе ми сатенени панделки, маскирахме грозната гледка. Но се почувствах уникално зле, че не можах да направя тортата такава, каквато тя си я представяше. Тортата в пълния си "блясък", леко маскирана на Photoshop, можете да видите тук, с прекрасната фотосесия на още по-прекрасната Маги. А специално за фотосесията й направих една малка миниатюрка от кремът и един изостанал блат, нарязан на различни по големина кръгове.



четвъртък, 22 ноември 2012 г.

Лесна и ароматна канелена тиква

Канела, карамелизирана захар и тиква, каква по-апетитна комбинация. 
Това е точно от типа рецепти а-ла бързо, лесно, вкусно, при това само с две и половина съставки.
За рецептата ползвах половин малка цигулка. Нарязана, изчистена, обелена и измита. На дъното на тавичка засипва едно пакетче канелена захар -моето беше 20 гр.. Подредих отгоре парчетата тиква, посипах с обикновена захар самите парчета - около 2-3 лъжици, завих във фолио и запекох в предварително загрята фурна на 180 градуса. Точно време не мога да кажа, но сместа трябва хубаво да се карамелизира и да се разтопи захарта. Когато вече е омекнала тиквата, обръщам парчетата, за да поемат и от двете страни от карамелизирания канелен сос. Махам фолиото и допичам за няколко минути.

Сервирам охладена, полята със соса, блаженство :)

неделя, 18 ноември 2012 г.

Сьомгова пъстърва на фурна

Вкъщи рядко ядем риба, да не кажа веднъж на 3-4 месеца. Но това ще стане The Рибата. Много вкусна, сочна и изобщо не мирише на риба :)
Като цяло нямам особен опит в готвенето на риба, да не кажа никак. То си и личи по честото й присъствие в менюто ни. Знам, че е полезна, знам, че е трябва по-често да се яде. Ама като ми се мусят и като аз самата правя погнусени муцуни при миризмата на блато...За това и ядем предимно мерлуза, бяла риба, хек и сега тази разкошна НЕриба - сьомгова пъстърва.


Вкъщи пържена, панирана риба не се яде, а и пърженето не ми е от любимите начини за обработка на храната. За това - печена.

1 сьомгова пъстърва - около кило и малко отгоре
1 глава лук, нарязана на колелца;
2 малки моркова - отново на колелца;
дафинов лист;
лимон;
наситнен магданоз;
малко зехтин;
сол и черен пипер на вкус

Изчиствам и измивам рибата. Слагам я в тавичка, заливам със зехтина, поръсвам с маданоза, слагам нарязаните лук и моркови, малко дафинов лист, сол и черен пипер. Покривам с фолио за печене и пека в предварително загрята фурна за около 20 минути на 180 градуса. След това махам фолиото и оставям още маааалко да се позапече. Тя си пуска сосче, става сочна и вкусна. Ето това е рибата на моето семейство. Успяхме да опустошим кило риба за норматив, не просто защото готвя вкусно (скромна, а), но защото рибата е уникална!

За кокосовия Рожден Ден - част 2

Най-накрая намерих време и за продължението на предната публикация. А именно какво му е толкова специалното на този рожден ден, и защо малко звучи като 3 дни яли, пили и се веселили. Но само така звучи :)
Свекърва ми имаше рожден ден предната неделя ( да ми е жива и здрава). Тя е от хората, които безумно много се радват на шоколад, сладко, торти, сладко, бонбони, сладко :D  Изненадахме я с 1метър Шоколад и торта Рафаело. Шоколадът е класика, а Рафаелото, пък особено моите, ги обича. Перфектна комбинация, нали!


Торта Рафаело:
2 готови блата;
1 опаковка кондензирано мляко;
1 опаковка разбита сметана, от най-малките разфасовки;
кокосови стърготини;
лешници;
бял шоколад LZ;
разтворен мед с малко ромова есенция за заливане на блатовете.


Само по описанието на рецептата се разбира, че е лесна, супер проста, но повярвайте, уникално вкусна!
Разбих сметаната на гъста пяна, рендосах белият шоколад, излях кондензираното мляко. Смесих ги добре, сложих малко кокосови стърготини за разкош и вкус и толкова. Блатовете задължително ги напоих, че все ми се струва, че са сухи и ронливи. И другото е ясно - слагам блатът, намазвам обилно с крем, залепям втория блат, а с останалата смес замазах цялата торта. Украсата е с обикновени и карамелизирани кокосови стърготини, Бонбоните Рафаело и лешници.


И една вкусна хапка за завършек!

събота, 10 ноември 2012 г.

Бонбони Рафаело за един специален Рожден Ден - част 1

 Преди 3 години срещнах случайно рецепта за фалшиви бонбони Рафаело. Първоначалната обаче не ми допадна особено, защото включваше и краве масло и ми идваха някак тежички. За това пък претърпя модификация, която се оказа особено успешна и без значение дали има повод или не, моите сладки чудовища си умират за тях!
 Тази партида обаче е особено специална. Първо, защото си имах помощничка, която по-скоро ми пречеше в стремежа си да хапне от всичко. Второ - защото трябва да опазя значителна част от бонбоните, но в следващ пост ще издам защо. И трето - нещо ми я няма музата напоследък. Но се получиха страхотни. Все забравям колко са лесни и как не отнемат време.

Бонбони Рафаело - за около 50 бонобна
1 опаковка кондензирано мляко;
100 гр. кокосови стърготини за бонбоните и още 50-60 гр. за овалване;
добавих и карамелизирани кокосови стърготини, много са вкусни;
1 шоколад LZ бял;
лешници - по един за всеки бонбон;

В тенджера изсипвам кондензираното мляко и го изчаквам да заври. Добавям натрошения шоколад и бъркам непрекъснато. Имам си една тайна, оставям леко сместа да "загори", карамелизира се и ако не се изтърве момента, се получава много наситен карамелен вкус. Още докато е гореща сместа изсипвам кокосовите стърготини. Разбърквам добре и мятам сместа на студено. Не само, че се стяга с изстиването, но и по-лесно се оформят.

От там нататък технологията е ясна - с малка чаена лъжичка грибвам от сместа, слагам в средата лешник, оформям на смачкано топче и дооформям чрез овалване в останалите кокосови стърготини. Работя само с пръсти и не е голяма мацаницата. Според зависи от големината, се получават между 40 и 60 бонбона. Този път бяха 51...е вече 50, трябваше да ги опитам на вкус. :)



вторник, 25 септември 2012 г.

И пак за чийзкейкът

Това определено е нещо, което обичам да готвя, а и да ям, заедно с мъфините и Банофи пая.



Веднъж започнеш ли да си правиш експерименти със соления привкус в десертите и не можеш да спреш. Да направиш чийзкейк е лесна работа, особено когато Интернет пространството е залято с всякакви рецепти и вариации.

Двата Чийзкейка са правени с една и съща рецепта. Единствената разлика е в заливката - единият е с ванилов крем на д-р Йоткер, а вторият с боровинков конфитюр.

И така нужните продукти:
за бисквитената основа:
150 гр. бисквити;
2 с.л. меко краве маслко.

За плънката:
3 опаковки крема сирене, обикновено;
2 яйца;
150-170 гр. захар; аз намалявам захарта и слагам мед
ванилия;
1 ч.ч. заквасена сметана.

Бисквитите се разбиват в блендер заедно с маслото. В тавичка с ринг постилам готварска хартия и изсипвам бисквитите. Натискам добре към дъното и мятам във фурната за минутки, докато потъмнеят леко бисквитите. Охлаждам и се захващам с плънката.
В купа разбивам крема сиренето, сметаната и захарта (+мед), накрая добавям яйцaтa и ванилията. Изсипвам сместа върху бисквитения блат и пека на 180 градуса за около половин час.

Украсата отново е въпрос на вкус. На мен лично ми допадна най-много с конфитюр, а боровинките определено придават завършек на чийзкейка.
Кремът на д-р Йоткер е ясен, нищо сложно не е. Аз ползвах ванилия. Добре се получи, но ми дойде някак тежка комбинацията от бисквити, чийзкрем и млечно-нишестяв крем.

сряда, 19 септември 2012 г.

Конфитюр от портокали, или да ти замирише на Коледа от сега

Не знам за вас, но от малка знам, че портокалите миришат на Коледа. Все такава асоциация правя. И днес, когато всичко замириса на портокали, си представих снега, елхата, подаръците и трепетното им отваряне...ееех размечтах се!
И понеже есента не ми е любим сезон, действа ми подтискащо, реших, че е редно да направя нещо, поне да си сгрея душата.

От 3 дни разглеждам и избирам рецепта за конфитюр от портокали. Накрая реших, че няма грешна или най-вярна рецепта. За това...по познатия начин - както искам, както мога.

Нужни продукти:
4 портокала (1 за да може детето да го чопли и яде и да не пречи :) ), т.е. за рецептата 3!;
1 ч.ч. захар;
половин литър вода;

Измих портокалите с четка и ги обелих ги с белачката за картофи. Коричките сложих във вода, след като кипнат, ги изплаквам и сменям водата. Така 3 пъти. През това време изчиствам бялата част портокалите и нарязвам на ситно плодовата част. 1 от портокалите изцедих отделно. Но остатъка също нарязах към останалата част. След като смених водата за последно, извадих коричките и ги нарязах на ситно. Сложих захарта и водата. в тенджерата и след като се разтопи захарта, добавих коричките, изцедения 1 портокал и нарязания плод. До тук беше със заигравката. От тук нататък си беше разбъркване от време на време, докато се сгъсти сместа и не започна леко да се точи - горе долу около час. Аз не го сгъстих много, предпочитам го по-втечнен.

Уникално ухае, от сега знам какви подаръци да направя на близките си за Коледа :)

вторник, 18 септември 2012 г.

Ребърца на барбекю сред природата и кифлички, които и Карлсон няма да познае

 Обичам да съм сред природата, да чувам птичките, шумоленето на листата, а пък ако има и превъзходна гледка пред мен, си почивам още повече,

 А какво върви най-много с почивка сред природата, освен барбекю. Вече мога да се похваля, че подготовката и изпичането на апетитните месца, е изцяло мое занимание. До сега, аз се мятах на шезлонга, а мъжете се залавяха с пушилката и приготвянето на барбекюто. Но този път установих, че си има чар и в това занимание и не е никак неприятно да си опушен и "вмирисан" на вкусно.

За марината на ребърцата ще се нужни:
1 кг ребърца;
3 с.л. соев сос
1 с.л. мед;
подправка за барбекю;
върви и с горчица, но не посмях заради детето;

Всичко се обърква в дълбока купа. Ребърцата се нарязват на порции, измиват се и се объркват в сместа. Хубаво е да поседят поне час, за да се овкусят. А при изпичане, меда се карамелизира и придава много приятен вкус.

Маринатата на зеленчуците беше същата, единствено чушките не мариновах, тях допълнително се наложи да ги пека. Но сложих моркови, гъби и много лук. Допълнително слжожих ситно нарязан магданоз.

Мъжете се включиха единствено със запалването на барбекюто. Месцата се изпичат бързо и лесно, досадното е, когато започнат да се навъртат около теб котки :)

След това остава да се полее обилно с бира!

На следващия ден реших да не седя отново със скръстени ръце, а да потърся рецепта за нещо вкусно, но сладко. От много време се канех на кифличките на Карлсон. Но все пак сме на село, нямаше всички продукти и след дълго умуване, реших да ги приготвя с наличните такива :)
Рецептата, по която се водих, е ето тази, с малки промени.

Нужни продукти:
3/4 прясно мляко, леко топло;
1 яйце;
2 суп.л. масло;
2 и 1/4 пресято брашно;
1/4 ч.ч. захар;
1 и 1/2 ч.л. мая (ползвах жива мая, 1/3 от кубчето);

Всичко се омесва в тази последователност. Аз използвах машина за хляб. След като се замеси, се оставя покрито за няколко минути.

През това време се забърква:
1/2 ч.ч. кафява захар (нямах такава, използвах обикновена);
2ч.л. канела (наблегнах на нея и сложих допълнително още една лъжичка);
3с.л. меко масло;

Тестото се разточва....само че нямах точилка. Наложи се да го разтеглям с ръце, колкото можах. След това хубаво се намазва с канелената смес, навива се на руло и се реже през 1 см. Готовите  рулца се нареждат в намаслена тавичка на достатъчно разстояние, за да втасат. Отнема около 45-50 мин. Аз включих даже фурната на 30 градуса, защото си беше хладно на село. После се пекат на предварително загрята фурна. В рецептата пише 175 градуса, при мен е невъзможно да я отмеря тази температура.

Охлаждат се и след което се намазват със следната смес:
2 ч.ч. пудра захар (отново нямах такава и използвах обикновена);
ванилия (също нямах);
4с.л. гореща вода.
Т.е. сложих няколко лъжици кристална захар с малко вода. Разбърках и преди да са се охладили, намазах обилно рулцата. Захарта се стопи и сиропира много приятно рулцата. Предполагам, че с пудрата захар е още по-вкусно, за това и ще има втора серия :)

А през останалото време се наслаждавах на ето това. Така да не ми се тръгваше....


вторник, 11 септември 2012 г.

Сладоледени етюди

Тази година си отядохме на сладоледи. Малката вече е голяма и си хапваше всеки ден по 1 сладолед. Аз пък още от април съм подкарала домашните сладоледи. Но звездата това лято беше сладоледения терин. Толкова лесен, вкусен и разнообразен!

Нужни продукти:
1 опаковка бисквити с масло;
1 опаковка крема сирене;
1 кутия подсладено кондензирано мляко;
1 опаковка сладкарска сметана;
обикновен сладолед, разтопен - пък ако искате може и шоколадов, плодов...въпрос на вкус;
плодове - отново въпрос на вкус;

В дълбока купа разбивам сметаната на пяна и към нея се добавя крема сиренето. След като придобие кремообразен вид, добавям разтопения сладолед. Накрая прибавям и кондензираното мляко.
Постилам една правоъгълна тефлонова тавичка със стреч фолио. Нареждам плодовете, изливам сладоледената смес и се захващам с бисквитите. Натрошавам бисквитите и ги слагам в блендер заедно с дообраната сладоледена смес от купата. Така се овкусяват много хубаво, а и слепването става по-лесно. Може и с краве масло, но на мен лично не ми хареса вкусово как се получават замразените бисквити с краве масло, някак мазнеят на езика.

След като разбия добре бисквитите (стават леко като на трохи), ги разстилам върху сладоледената смес като натискам съвсем леко. Сместа е гъста и няма опасност да потънат, освен ако не бръкна с ръка.

Завивам отново със стреч фолиото и мятам тавичката за поне 5 часа в камера/фризер. Изваждането става лесно, като понамокря тавичката, обърна я в подноос и отлепя стреч фолиото.

Този терин търпи много варианции - вместо бисквити, съм слагала и кроасани, доста по-мързеливо. В самата смес може да се настърже шоколад, да се натрошат бисквити или да се сложат шоколадови пурички. А конкретно показания терин беше леко нещастен, понеже забравих да сложа кондензираното мляко в самата сладоледена смес. В суматохата направо излях кондензираното мляко директно в тавичката, преди да постеля бисквитите.


Когато обърнах вече готовия сладолед, кондензираното мляко се беше утаило и се стече много ефектно върху терина. Ефектен дефект :)

неделя, 9 септември 2012 г.

Мини чийзкейкчета с цели бисквити

Преди време бях попаднала на една рецепта за мини орео чийзкейкчета. Да, обаче Ореото не е на почит вкъщи, не ги харесваме и реших, че няма да рискувам с тях. Поразгледах няколко рецепти, тръгнах да пазарувам и се оказа, че в неделя е трудно да намериш в кварталните магазини заквасена сметана. За това спретнах рецептата с продуктите, които имах и които намерих.

 Продукти за 20 мини чийзкейкчета:
2 опаковки слепени бисквити, от малките (22 беше общия брой на бисквитите - 20 за кейкчетата и 2 натрошени в сместа);
2 яйца;
1 опаковка крема сирене, обикновено, 125 гр.;
1 опаковка течна сладкарска сметана;
1 и 1/2 с.л. мед;
за аромат използвах ромова и ванилова есенция на др. Йоткер;



Първо разбих яйцата, към тях прибавих крема сирене и след като се получи еднородна смес, добавих сметаната. Накрая сложих и меда и натрошените бисквитки. Всъщност количеството от лъжица и половина мед бе измерено след като сложих всички сладки съставки, за да съм сигурна, че е достатъчно подсладено. Накрая сложих ванилията, а за да подсиля аромата, прибавих и една капсулка ромова есенция.


 Изпечени са на предварително загрята фурна, за около 30 минути, на 170 градуса. Накрая ги украсих с по 1 ч.л. сладко от ягоди.

събота, 8 септември 2012 г.

За един специален Рожден Ден

Няма какво да си кривя душата, обичам да правя торти. Стига да имам достатъчно свободно време, не отказвам повод, обичам и аз да си намирам такъв. Така стана и с тази торта - фирмата, в която работя навършваше 1 годинка, а с прекрасния ми колектив решихме, че е страхотен повод да направим парти изненада на шефа :) (не се подмазваме, честно!)

Организацията беше уникална - от мен тортата, после балони, колаж с весели снимки, шампанско с фирмен етикет, специална картичка от Маги, всичко в лилаво розовата гама, като логото ни. Е, мисля, че надминахме себе си!

Картичката от Маги
 С тортата много се забавлявах. Старателно с колежката избрахме как да изглежда, изровихме доста снимки в интернет, накрая се спряхме на една лилава красота с дипли. Трябваше да е тази, задължително.

Гола, голеничка

Блатовете са купешки, за жалост ми е калпава фурната и не пече равномерно.
Кремът е с маскарпоне, настърган шоколад, изцеден портокалов сок и бита сметана. Блатовете за напоени с меден разтвор и ром. И тъй като забравих да си купя краве масло, се наложи да изравня блатовете с останалия крем.



 Диплянките се оказаха доста пипкави, но много лесни. Само, че беше много горещо, което допълнително затрудняваше разточването и залепянето на лентичките. Тъкмо залепя от едната страна и от другата се е свлякло едно парче.


Крайният резултат беше очарователен, всички доволни, изненадата точно такава, каквато я планирахме. После наздравици, пожелания...ееех хубаво е да има поводи за празнуване!