понеделник, 30 декември 2013 г.

Да хванеш последния влак - Pay it forward

По-добре късно, от колкото никога...
Преди време се включих в предизвикателството на Стеф. И забравих за него,признавам си. Толкова неща ми се случиха през отминаващата година и въпреки всичко ми се стори като един миг. Явно е била хубава година, щом мина така бързо. Но улисана във всички ангажименти и временни неразположения, забравих за предизвикателството, забравих за блога.
Толкова ме трогна подаръчето на Стеф, само като го погледнеш милото еленче и ти създава прекрасно коледно настроение. Ще седи на хладилника ни целогодишно, такова бижу няма как да вадим веднъж в годината. Благодаря ти, Стеф, цялото семейство ти благодарим.
Моето кадемче пък се казва Маги. С нея се знаем от години, близки сме си и разчитам на нея в много отношения. Надявам се чувствата да са взаимни. На сладката пита на Роси се заговорихме, какво й се хапва, с какво иска да я зарадвам. И тя си каза...до следващия ден обаче и двете го бяхме забравили. :D И в една от поредните безсънни нощи, когато размишлявам за нещата от живота, се сетих - Карамелизирани ябълки! Веднага завъртях колелото в главата си - щях да се обадя на мъжа й, да дойде да ги вземе, за да я изненадаме. Обаче! Винаги има обаче. Същият ден Маги ми писа, че си спомнила и тя за желанието й. И край на изненадата :)
Изрових интернет, докато открия рецепта, която да ми допадне. Първият опит се оказа неуспешен. Но вкусен. Получи се карамелен сос, който се стече по ябълките. Направо ми се сви сърцето, че ще похабя хубавия вкус. Обрах стеклия се карамел, върнах го в тенджерката и сложих 2 шепи орехи вътре. Излишно е да казвам, колко вкусно се получи.



И тогава Катето публикува тази рецепта. Нищо не промених по нея, направих я 1:1 и се получиха супер вкусни карамелени ябълки. Отново имаше за мен и карамелизирани орехи. А самата смес става и за близалки. :) Мисля, че си намерих идеалната рецепта за разни дребни карамелени изненадки за децата, че и за възрастните.



Толкова за тази година. Планирах толкова много неща, но явно съм мързеланка. Седят недовършени 2-3 публикации, има и не една рецепта за показване. За догодина. Пожелавам си да сме здрави, щастливи, а за мен специално по-малко мързел. Макар да е присъщ на телците.

Успешна 2014!

неделя, 15 декември 2013 г.

За моето пораснало момиче

Всяка година, поне 3-4 месеца по-рано, обсъждаме с щерката каква ще е тортата и темата на рождения й ден. Като предварително трябва да се подготвя поне с няколко идеи, направо е като дипломна защита. А вместо презентация, имам подбрани снимки :) Да живее Pinterest.
След дълго умуване и безброй откази, Мариела се спря на темата Балет. Значително ме улесни, защото всички други предложения за торта щяха да ми отнемат много време.



Тортата не е шедьовър, дори блатовете не са мое дело, но пък ми беше толкова приятно да се завърна към хобито си. А и доволната муцунка на Мариела е безценна!


Този рожден ден беше особено важен. Беше решила, че за празника ще покани приятелите си от градината, като очаквах, че говори за 2-3 деца. Е, оказаха се повече. И понеже не познавах децата, реших да не експериментирам с вкусовете, отказах се от шоколада и ядките, не знаех кой какво обича. За това заложих на нещо семпло, но вкусно - кондензирано мляко, маскарпоне и банани, а блатовете напоени с компот от кайсии.


Изяде се, доволни бяха децата. Особено щом и щерката си изяде парчето, а тя рядко яде нещо по различно от омразните от мен бонбонки.
А на моето пораснало момиче пожелавам незабравимо детство, много пакости и приключения, много добри приятели и да най-важното, да ни е здрава!



Коледа ухае на мед и орехи - Чийзкейк с мед и орехи

Не знам за вас, но Коледа винаги съм я свързвала с портокалите/мандарините, мед, орехи и карамел. Което ми напомня да си потърся рецепта, съчетаваща тези съставки. Имах в хладилника малка опаковка маскарпоне, та се чудех на какво да я направя. Но не исках да е крем, защото някак бързо свършва. Исках нещо, което да хапваме по-продължително време, толкова обичам десрти с маскарпоне, ммммм :)


Рецептата я взех от тук. с няколко мои интерпретации
нужни продукти:
150гр. бисквити - аз ползвах Petit Beurre
1 шепа орехи
90 гр. разтопено краве масло

За чийзкрема:
4 яйца;
250гр. маскарпоне;
200 гр, заквасена сметана;
1 ч.ч. мед;
1 ванилия;



Бисквитите се натрошават и се слагат заедно с маслото и орехите в блендер. Надробяват се добре, изсипват се в тавичка и се подравнява равномерно. Запича се за няколко минути на 190 градуса.
През това време маскарпонето се разбива с яйцата, добавя се заквасената сметана и накрая разтопения мед. Добавям и ванилията и изсипвам смества върху бисквитената основа. Пече се около 90 минути на 160 градуса.



Добре е да изстине, преди да се сервира. Значително по-вкусен и стегнат става. Може да се сервира с плодово сладко, мед, та дори и шоколад, аз реших със сметана.





събота, 14 декември 2013 г.

Разни дреболийки-вкусотийки

Скоро отпразнувах с близки приятелки 40-те дни на малкото ни момиче. Направихме се прекрасно и сладко женско парти, на което център на внимание беше най-голямата дама - бебе Роси :) Получи прекрасни подаръци, чудни рокли и един, в който няма как да не се влюби човек. Благодаря ти, Маги!

През изминалите дни бях плътно с бебето. За това трябваше много добре да подбера лесни, вкусни рецепти, които да не изискват много внимание и време. Ето го и крайния резултат!

Канелени рулца от многолистно тесто:
1 опаковка многолистно тесто, отпуснато, меко, на стайна температура;
2 с.л. безсолно краве масло на стайна температура;
1/4 ч.чаша захар;
1/4 ч.чаша кафява захар;
канела;

 

 Тестото се разстила, намазва се с кравето масло, поръсва се с захарта и канелата и се реже на ленти - по около 2 см. Всяка лента се навива на руло. Гнездата на форма за мъфини се намазват с малко краве масло, поръсва се с кафява захар, слага се по 1 орех и се поставя по 1 руло. Леко се притискат, за да заемат формата на гнездото и да поеме захарта и ореха. Пече се на предварително загрята фурна на 180 градуса. Охлаждат се добре, преди да се извадят от гнездата. А най-добре е след изпичане, тавичката да се обърне, докато изстиват рулцата.

Карамелени осуканици от многолистно тесто:
1/2 опаковка многолистно тесто
1/2 опаковка дулсе де лече


Тестото се разстила и се намазва с карамела. Разрязва се през средата по широчина самия лист, след което се правят по дължина ленти с големина около 1,5 см. Осукват се и се скепят краищата им. Голяма и вкусна мацаница, точно да си оближеш после пръстите с кеф. Подреждат се в тавичка, застлана с хартия за печене и се пече на 200 градуса, за около 20 минути. Бързо стават, важното е да не се препичат, защото после карамелът ще нагарча.

Мъфини с мандаринки:
225 гр, краве масло на стайна температура;
225 гр. пудра захар;
225 гр. брашно;
2 ч.л. бакпулвер;
4 големи яйца;
ситно настъргана кора на мандарина;
по 1/2 ч.л. кафява захар за всяко гнездо;
24 парчета мандарини;


Маслото се разбърква със захарта, първо на бавна степен, постепенно се усилва скоростта. Добавят се едно по едно яйцата, кората от мандарините и се доразбиват до хомогенизиране. Брашното и бакпулвера се пресяват заедно и постепенно се добавят към течната смес. Във всяко гнездо в тавата за мъфини се слага по 1/2 лъжичка кафява захар. Може да се сложи и колелце мандарина, аз предпочетох по 2 парченца - по-лесно е, а и не цапа толкова. С лъжица за сладолед се разпределя сместа по гнездаата. Точно за 12 мъфини стигна. Пече се за 20-25 минути на около 180 градуса.




петък, 13 декември 2013 г.

Двойно шоколадово-карамелена торта - a.k.a. торта Toffifee

Загубих се, направо се затрих. Но този път между памперсите, коликите и бебешките усмивки.
Имаме си вече бебе, имам си два прекрасни Розови облака - кака и бебе. Ако си мислех до сега, че съм щастлива, направо съм живяла в заблуда. И не, че не съм била щастлива от факта, че имаме едно дете, напротив. Сега просто всичко ми изглежда някак завършено и съвършено. Пък ако някой ден си родим трето, сигурно и криле ще ми поникнат. :D
Стига с лиричното отклонение, да си дойда на думата.
Тази публикация отлежава още от 11 ноември, Рождения ден на свекърва ми. Тя обича моите десерти, за това винаги, когато мога правя нещо сладичко, пък понякога и без повод. Но едва преди дни се добрах до двете единствени снимки, които направихме на тортичката. За жалост й липсва добрия вид, но беше неустоимо вкусна, съчетаваща любими аромати.

нужни продукти:
За бисквитената платка
опаковка бисквити;
90 гр. краве масло;
Бисквитите се натрошават и се слагат в блендер, заливат се с разтопеното краве масло и се наситняват.
Изсипва се в тавичка,  оформя се да покрия дъното и се запича за десетина минути на 160 градуса.

1 оп. сгущенка;
шепа лешниц;
Сгущенката се изсипва в подходящ съд, разбърква се добре и се прибавят лешниците. Моите бяха леко блиндирани, за да се усещат и хрупат :) След като леко се охлади бисквитения слой, се залива карамелената смес. Оставих да се охлажда, докато правих следващия слой.

159 гр. крема сирене;
80 гр. сметана;
100 гр. бял шоколад;
80 гр. бита сметана;
Крема сиренето се разбива с течната сметана. Белият шоколад го разтопих за секунди в микровълновата фурна и постепенно, с непрекъснато бъркане, го добавих към чийз сместа. Отделно разбих сметаната и я добавих към вече шоко-чийз сместа. Бърках с лъжица, за да не загуби обема си.
Върху карамеления слой, изсипах крема, подравних и оставих да почива отново в хладилника.

100 гр. черен шоколад;
50 гр. бял шоколад;
бонбони тофифи;
4 с.л. сметана
Черния шоколад надробих в купичка, разтопих леко в микровълновата и добавих 2 с.л. сметана. Залях тортата и загладих. По същия начин процедирах и с белия шоколад, който ползвах за последни щрихи по украсата. Накрая доукрасих с бонбони тофифи.

Държа да отбележа, че тортата не стигна до добро фотографиране поради две основни причини: 1 кака, с огромно желание да помага (пречи) и 1 дерящо се бебе от колики :D
Но пък беше запомнящо се тортоправене и запомнящо се вкусна :)

понеделник, 16 септември 2013 г.

Зеленчукова крем супа с елда

       Имате ли капризни деца, които само при вида на зелении издават така любимото за всяка майка "Ииииу, гадооост". :) Моето е такова, това тичкивки, зелен боб, зеле, зелена салата, спанак, магданоз и всякави подобни са "супер гадни и гнусни" според разбирания на щерката. Още по-лошо е, че се е метнала на баща си, разбирайте и той мрази гореизборените зеленийки. А аз така да ги обичам...
        За това, решението е само 1, трябва старателно да са скрити и да са сервирани със заквасена сметана и кубети, ако имам време - с домашни крутони.
       Днешната супичка е тотален експеримент. За първи път влиза в кухнята ми елдата. И понеже сега съм в период да не ми се яде месо, реших, че ще се поглезя с крем супичка, ще експериментирам с елдата, а детето....детето все някак ще излъжа довечера да яде супа. Като предварително ще я водя на сладкарница по случай Първия учебен ден. Добра стратегия, нали :D



Зеленчукова крем супа с елда:
нужни продукти:
1 морков;
2 малки тиквички;
3 картофа;
лук;
магданоз;
1/2 к.ч. елда;
сол на скус;
олио/зехтин - аз го забравих :)



Зеленчуците се измиват, обелват и нарязват. Хубавото на крем супата е, че режа зеленчуците не особено старателно, не е нужно да имат вид :) Елдата я измивам и обръщам при зеленчуците. Всичко сложих в тенджера под налягане, добавих 3 ч.ч. вода и затворих. Не засякох точно колко време отне завирането, но понеже ми е първо готвене на елда, реших да не чакам много и отворих тенджерата. Доварих на отворен капак.




След като елдата "цъфна" и се разнесе доста апетитен аромат, смъкнах от котлона и оставих  малко да изстине, след което пасирах добре. Сервирам със заквасена сметана и кубетки.

Добър апетит!

сряда, 28 август 2013 г.

Мъфини със сирене

Рядко правя солени мъфини. Защото и никога не са се надували и не са ставали пухкави както сладките. Но този път трябваше бързо да реша каква закуска да измисля за една малка разходка с щерката и племенника до моето село. Тръгнах от палачинки, през гофрети, та чак до солен кекс. В крайна сметка реших, че ще експериментирам и ще направя солените мъфини. Те пък се оказаха вкусни и дори се харесаха от децата :D



Мъфини със сирене:
1 ч.ч. кисело мляко;
1 ч.л. сода бикарбонат;
200 гр. сирене;
2 чйца;
1 ч.ч. брашно
7 с.л. олио

Това в ляво прилича на пиленце, показало глава от гнездото :)

Содата и киселото мляко се смесват, за да шупне млякото. Очудващо този път ми се получи много бурна реакция, трябваше бързо да пресипя сместа в друг съд, защото взе да прелива :D Разбивам яйцата, към тях добавям олиото и брашното, разбивам добре и прибавям шупналото мляко. Накрая добавям и сиренето и дообърквам на ръка. Разсипвам по гнездата и пека на 180 градуса. Време не мога да кажа категорично, че фурната е със собствено мнение. Но ползвам добрата стара практика - клечката за зъби.
Излязоха точно за 12 мъфина, с доста добре напълнени гнезда, които при изпичането изкочиха от формичките и придобиха причудливи форми :) Но пък бяха тоооолкова вкусни и бухнали :)



петък, 16 август 2013 г.

Когато нещо толкова хубаво преобърне живота ти...

      Дълго време бях загърбила блога, моето хоби, готвенето, хладилника...
   Причината е само 1, при това доста основателна и извинителна. Извинителна най-вече към семейството ми, понеже ги лиших от домашно сготвена храна за доста дълго време.
    И така, нося си гордо шкембето, в което расте още една госпожица. Една прекрасна мечта, която на есен ще се сбъдне - да си имаме 2 момиченца :) А каката е щастлива, гушкаща и расте светкавично, готова от сега да бъде най-прекрасната и грижовна сестра.
    Първите месеци бяха кошмарни. Адът от предната ми бременност се повтаряше - непрестанно гадене, последващо повръщане, ужасна нетърпимост към абсурдни миризми, невъзможност да погледна храна. Просто генерално реших, че блогът ще хваща паяжина, няма как, до хладилникът пък дори не се приближавах :) Ден след ден храната ме отвращаваше, стигнах отново до обезводняване, хоспитализиране, 8 дневен престой, неприятни възможни диагнози...страшно беше. За щастие всичко беше само на теория, възстанових се и към 16-17 седмица вече започнах да приличам на бременна, която хапва, заглажда косъма и мисли за повторни изяви в кухнята :)
    Факт е, че отлагах сериозното готвене доста дълго време, но с хладилникът не се разбираме особено. Когато започнах отново да готвя, карах мъжът ми да  го отваря и да ми приготвя продуктите. През това време аз чаках в коридора и едва след като се проветри (мозъкът ми), влизах да готвя :)

Нашето кратичко, но прекрасно морско приключение. Снимката - дело на Маги
   И ето, че дойде време да поизтупам прахуляка, да забърша паяжините, да извадя позастоялите продукти, да изхвърля тези с изтекъл срок и да приготвя нещо, годно за показване и разказване.

   Вчера беше Голяма Богородица. Светъл Християнски празник. Важен празник и в моето семейство - празнуваха дъщеричката ми, съпругът ми, свекърва ми и баба ми. Какъв по-подходящ повод отново да се разпиша с нещо, пък макар и скромно.

   И така, нека готвенето започне сега :)


Лека сладоледена тортичка (рецептата е заимствана от тук - претърпя малки промени, основно в изпълнението, но гарантирам, че е страшно лека и вкусна!)

Нужни продукти за блата:
1 опаковка бисквити - аз ползвах с вкус на мед;
80 гр. краве масло;
натурален шоколад на вкус;

Нужни продукти за сладоледената смес:
1 ч.ч. кисело мляко;
1/2 ч.ч. захар - напълно достатъчно е това количество захар;
1 пак. желатин;
1 ванилия;
1 оп. сладкарска сметана - 200мл.
шепа сурови лешници;
още натурален шоколад на око;

Важно условие - участието на още един чифт палави ръчички, които изгаряха от желание да се включат в приготвянето на тортичката.
Бисквитите се натрошават в блендер, маслото се разтопява и се добавя към бисквитите. Смилат се фино и се прибавя натуралния шоколад. Сместа придобива много цветен вид. Изсипва се съдържанието в тавичка и се запича за малко. По рецепта са 20 мин, безкрайно много ми се видяха, блатът стегна за минути. А в кухнята се разнесе убийствен аромат на меденки :)
Последиците от тази първа част в приготвянето на тортата - заради помагачката, имаше доста парчета бисквити по пода. На всяка крачка хрупаше под краката ми :)

Киселото мляко смесвам със захарта и добавям ванилията. Не съм загрявала, някак не ми се връзваше затопленото кисело мляко да бъде смесено със сметаната. В малка съдинка сложих 2 с.л. вода и желатинът. След като набъбна, го затоплих за секунди в микровълновата фурна, докато се избистри течността. Към разбитото подсладено и ароматизирано кисело мляко добавих разтворения желатин. Сметаната я разбих с миксер, но гледах да не е прекалено гъсто разбита, а лека и пухкава. Смесих сметаната и млякото, а през това време блатът се охлади. Като последна добавка - разбих в блендера още натурален шоколад и шепата лешници, но на по-едро и ги добавих към сладоледенената смес. Всичко изсипах върху блата, подравних и метнах в камерата. Според мен, може да се съхранява и в хладилник, ще стане идеална парфе тортичка.


Украсата е пожелателна :) Аз заложих на резени банан и лешници в шоколад. Честно казано за нея имахме най-малко време, тъй като се бяхме отдали с щерката на заслужен следобеден сън и станахме непосредствено преди да идем на гости :)

Добър апетит!

неделя, 17 февруари 2013 г.

Домашно руло с чийз крем

Няколко пъти писах заглавието и го трих. И доста се чудих дали да напиша "лесно" руло, е отказах се :)
На вид нищо сложно, но мен си ме е страх от печивата. Да не говорим, че имам неприятен опит с домашните рула. Да ме пита човек за какво се захванах...
От цялата работа печенето обаче се оказа най-лесната част, нищо кой знае какво, обаче глупавия крем ми изигра подъл номер.
Първо ще започна от това, че от съвсем скоро съм "потребител" на кокосовото мляко. До вчера всъщност не знаех какъв е вкуса на това чудо. О, то било вкуууусно! А как върви със смутита, невероятно е. Но за тях друг път :)


И така, вчера и днес падна голямо правене на смутита и остана 2/3 от кутийката с кокосово мляко. Типично в мой стил, каквото видя, си мисля, че така трябва да е. Леко бях изумена от вида на млякото, дори мъжо го нарече стиропор :P Гледам го аз такова гъсто и решавам, че ако го комбинирам с крема сирене и малко мед ще се получи вкусен крем. Каква ми беше изненадата, когато бръкнах по-настоятелно с лъжицата. Каза пльок и цялата се залях с кокосовата течност. Идиот, ама пълен! Всичко оплесках. Как да е, след 5 минутно коленичене на пода с парцал в ръка, преминах към великата ми идея за крем. Изсипах остатъка от това водно нещо, прибавих крема сиренето и меда и запонах с разбиването. Премина през полу течна смес, посгъсти се малко и в следващия миг се пресече. УЖАСНО изглеждаше, два пъти ядено! На вкус също не ми допанда и замина в кенефа. До тук беше идеята ми за руло с кокосов крем.
ПЛАН Б, винаги трябва да има такъв.


Домашно Руло с чийз крем и портокалов конфитюр

За рулото:
2 яйца
1 ч.ч. брашно
няколко супени лъжици студена вода
1 равна ч.л. бакпулвер
1 ч.ч. захар
1 ампула ромова есенция - 1/2 за рулото и 1/2 за крема
ванилия

Всичко се обърква и се изсипва в намаслена тавичка. Пече се в предварително загрята фурна, на 180 градуса. Доста бързичко се изпича, все пак трябва да е меко рулото, ако се изпече повече, ще се напука при навиването.

Докато се печеше, аз все още не се бях сблъскала с хвърчащото кокосово мляко.
След като се изпече блатът, се навива с помощта на пекарска хартия и кърпа и се оставя настрани.

За чийз крема:
1 оп. крема сирене
1 малка оп. сладкарска сметана
4 ч.л. портокалов конфитюр


Сметаната и крема сиренето се разбиват до гладка консистенция, добавя се ромовата есенция. След което развивам рулото, намазвам със сместа, мацвам на места от конфитюра, завивам отново и прибирам в хладилника да отлежава.

Крайният резултат си заслужаваше. Много вкусно се получи, може би трябва да постои още малко, за да омекне самото руло, но добре се съчетават вкусовете на портокал, чийз крем и ромова есенция.


Добър апетит и успешна и сладка седмица!

неделя, 10 февруари 2013 г.

Шоколадово предложение за неделна следобедна закуска

Неделя, дъжд, мързел, Кунг Фу Панда 2 и какво още е нужно за пълен душевен мир :) Гофретииии разбира се, и то какви! С Нутела и банани. Ухааааа.

Нужни продукти:
1/2 кофичка кисело мялко;
2 яйца;
1 к.л. сода бикарбонат
щипка сол и щипка захар
брашно, колкото поеме

банани на резени
течен шоколад



Още като си купихме гофретника, бях изровила един тон рецепти, коя от коя по-сложна. То първо белтъка, после млякото, ама брашното отделно, после жълтъците....бла-бла. Сигурно е вкусно, ама хич не обичам сложните рецепти. Пък и все пак е неделя, трябва да е мързеливо, спокойно и лесно :) Пък и първият ми опит с изровена рецепта беше ужасен - счупих си миксера, заради кошмарно гъстата смес, която се получи. За това пък после експериментирах със съставки на око, на 2-3-я път ми се получи перфектната лесна и вкусна рецепта за гофретки.
Та! Разбивам яйцата на лека степен, за да не станат много разпенени и въздушни. Добавям постепенно киселото мляко, щипката сол и захар и след като се разбие добре, започвам да добавям постепенно брашнното. Имам си предварително пресято брашно и преди да започна добавянето му, си отделям поне една чаша, в която да объркам содата. Наистина точното количество на брашното не мога да кажа, трябва да се получи гъста смес, която трудно се плъзга по черпака.
Олио не ползвам в рецептата. Само използвам краве масло за намазването на гофретника. И толкова, само еднократно, повече мазнина не е нужна.

Дори гофретата се усмихна на шоколадът и бананите :)

По количеството на съставките, може да се предположи, че става въпрос за малка доза - излизат 4 гофрети, но са ни напълно достатъчни да следобедна закуска.

Добър апетит и спокойна неделна вечер.

събота, 9 февруари 2013 г.

Салата с нахут и изключително зеленчукова крем-супичка

 Отново е събота и отново имам малко свободно време за блога. Добре, че готвя все пак и точно преди всичко да се излапа, мятам фотоапарата на врата си започвам да се гъзурча :D Малкото все ме пита: "Мамо, защо снимаш какво ядем". И току баща й я подстрекава, че мама е куку!!

 Днешното меню е изключително зеленчуково, разбирайте - няма мЯсо. Но има мъничко сиренце и мъничко сметана. БлАжи се, все пак :)

Салата с нахут:



1 консерва нахут;
2 печени чушки - една червена и една зелена;
1 краставица;
2 добре озрели домата;
сирене на око.
зехтин, балсамико и сол


Да се чуди човек какво има да му обяснявам по приготовлението й. Нахутът го измивам добре, чушките ги нарязвам на дребно, доматите както дойде, а краставиците на кубчета. Надробявам сирене, подправям със зехтин, балсамико и сол на вкус, обърквам добре и изяждам сама.
Да, сама, защото моите не обичат чушки, не обичат и нахут. За тях имаше отделна салата, която се вижда на заден план - без нахут и чушки, много ясно, но с царевица.


Зеленчукова крем-супа



Много ги обичам крем-супите. Обикновено прибягвам до тях, когато искам да притикам скришно някой зеленчук. А в непасиран вид няма да се изяде, ще се измести встрани на чинията и ще гледам сърдити и намусено-отвратени муцунки (разбирайте, и на мъжа, и на детето).

Нужни продукти:
1 малка тиквичка;
3 картофа;
1 морков;
1 глава червен лук;
1 топче спанак;
около 100 гр готварска сметана


Технологията ми по приготвяне на крем-супите е изключително опростена и елементарна. Измивам, нарязвам. заливам с вода, колкото да се покрият, затварям в тенджерата под налягане с малко зехтин и сол и варя. Става буквално за минути. И направо както си е с бульона, пасирам до абсолютно гладка консистенция, ни едно спаначе, парченце лук или тиквичка да не се различи!!!! Накрая добавям течната сметана. Сервирам с малко настърган кашкавал и любимите ми Лидлски крутони.
Добър апетит!

вторник, 5 февруари 2013 г.

Dummy Biscuit Cake

Мдааа, глупавичка си е. Но пък толкова вкусна се получи, че по-често трябва да правя подобни прости, но вкусни неща.

Dummy biscuit cake - нужни продукти



 Пакет бисквити житен дар - останаха 6 бисквити
Опаковка крем на др. Йоткер без варене - Парадиз ванилия
300 гр прясно мляко за кремът и още малко за топване на бисквитите
2 шепи орехи
1/2 млечен шоколад


Кремът е много лесен, спазих изнструкцията на гърба на опаковката. Бисквитите ги топнах предварително в мляко и наредих един пласт в тавичката. Моята беше кръгла, та падна чупене и аранжиране на бисквитите :D Изсипах част от крема и заравних. В блендера сложих две шепи орехи, накълцах ги и половината разпределих между първия и втория ред бисквити. След орехите повторих реденето на бисквитите, покрих отново с кремчето и украсих с блендирани шоколад и орехи. Шоколадът може да се замени с шоколадов чипс, но в импровизираното готвене трябваше да измпровизирам :D


Следващият път мисля да я усъвършенствам - ще използвам две опаковки крем, банани и ще редувам шоколадови и обикновени бисквити.
И гарантирам за вкуса й, мислех да нося на колежките в офиса. Но ще си я изядем сами!! :P

събота, 2 февруари 2013 г.

Пиле с кашу

От няколко месеца съм голям почитател на Pinterest, изключително полезен ми е, черпя идеи, разглеждам снимки, любувам се на кулинарни сайтове. Мога да прекарам часове в разглеждане, Pinterest води до пристрастяване :)

Та там съзрях уникалната комбинация от пиле и кашу, вярно беше някаква китайска вариация, за това реших, че мога само да взаимствам кашуто, но да си направя пилето както аз си знам!

Пиле с кашу

За съжаление, не е много фотогенично

за маринатата:
соев сос
мед
нарязан лук
подправки за пиле

500 гр. пилешко филе
1 малка опаковка заквасена сметана
шепа сурово кашу

В купа смесвам соевия сос, нарязания на колелца лук, меда и подправките. Нарязвам пилето на късове и го слагам за минимум 30 мин в маринатата. Малко преди да го извадя, загрявам мазнината в тигана и директно слагам пилето, без да се старая да го отцеждам от маринатата. След като се позапържи добавям заквасената сметана. А няколко минути преди да сваля тигана от котлоно, добавям кашуто. Много малко му трябва на кашуто, за да поеме ароматите.


Получи се страхотно, много крехко месо с хрупкави ядки. Съжалявам, че не намерих магданоз в края на работния ден, щеше да придаде още повече аромат, сигурна съм, че зеления лук ще му пасне. Сервирах със запечени картофени розички.



Две закуски, за всеки по нещо

Днешният ден беше пропилян в гледане на филми, прехвърляне от кълка на кълка и активно мързелуване. Пропуснах хубавото време навън, но не съжалявам, толкова изтощена бях от изминалите дни, че само ожидах за ден като днешния. Обаче почивката ми се отрази добре, защото в късния следобед скокнах презаредена и се позабавлявах в кухнята :)

И понеже мисля и неделята да прекарам по подобен начин, трябваше поне закуска да измисля. На Гранолата й се каня от ужасно време, а Мъфините бяха между другото.

Мъфини със сирене 


1 яйце
1 ч.ч. брашно
1 ч.ч кисело мляко
1 пак. бакпулвер
1/4 ч.ч. олио
около 100 гр. намачкано сирене
чубрица
червен пипер


Бравшното и бакпулвера се смесват и пресяват. В отдлена купа разбивам киселото мляко, яйцето и олиото. Добавям към тях постепенно брашното, накрая сиренето и подправките.
Пекат се за около 20 минути в предварително загрята фурна.
Моите не се надуха особено, мисля, че биха понесли още малко кисело мляко, за да станат по пухкави. Сега приличат по-скоро на мини питки. Но са вкусни!


Гранола с мед и канела


1 и 1/2 ч.ч. овесени ядки
1/2 ч.ч. микс от 4 вида ядки (по етикет пшеница, овес, ечемик и ръж)
лешници, бадеми, стафиди
1/3 ч.ч. мед
1/4 ч.ч. олио
канела
ванилия


Тук няма грешно, просто всичко се смесва добре. На мен ми се наложи само леко да разтопя меда, за да мога да го смеся добре с ядките. Изсипах в тавичката и запекох за 20 мин в предварително загрята фурна. Хубаво е да се разбъркват от време на време, за да могат да се запекат хубаво. След запичането са все още меки и сочни, но постепенно с изстиването стават хрупкави. Ужасно вкусни се получиха, нямам търпение утре да ги опитам с млякото.

Вървят с прясно, кисело или плодово мляко.


неделя, 20 януари 2013 г.

Мъфини с Нутела и леко бананово изкушение

Неделя е може би най-любимия ми ден. Обикновено го изкарваме в мързелуване и всеки се отдава на любими занимания или правим нещо заедно. Днес обаче реших, че искам нещо пухкаво и сладко, защо не с Нутела. И без това шоколад не мога да ям така натурално, обичам го в комбинация с нещо. Давам пример - обожавам орехови ядки, цопнати в разтопен шоколад. Като изстинат, стават много вкусни и лесни орехови бонбони. Но само шоколад или само орехи не мога да ям. Така взаимно се допълват :D

И понеже бурканчето с Нутела си седи самотно в хладилника, реших да направя едни вкусни и изключително лесни мъфини.



Мъфини с Нутела

нужни продукти:
1 и 3/4 ч.ч брашно
2 щипки сода
щипка сол

3/4 ч.ч. краве масло, на стайна температура
3 яйца
3/4 ч.ч. захар
ванилия
в зависимост от гнездата - толкова лъжички Нутела



Яйцата, шоколадът и краве маслото ги оставям за час-два на стайна температура.
Загрявам фурната на 180 градуса.
Брашното, содата и солта пресявам в купа.
В друга, по-дълбока разбивам мекото масло със захарта до побеляване. След това добавям едно по едно яйцата. И накрая добавям пресятото брашно и ванилията. Разбивам хубаво до хомогенна смес. Сместа беше достатъчна за всичките 12 гнезда на тавата. Не препълвам до горе гнездата, за да остане място и за шоколадът, а и за раздуването им. Във всяко гнездо сложих по 1 к.л. от шоколадът и след това с клечка за зъби размесих сместа. Следващия път ще сложа по-малко смес, за сметка на шоколадът. Пекат се за около 20 минути.

Кексчетата стават много мекички и надути, вкусни са и са лесни. Взаимствано от тук.


И така, имаме кексчета за следобедната закуска. Но нещо сякаш им липсваше. Вървят с кафе, но аз такова не пия. За това реших да оползотворя половин литър прясно мляко с единия изостанал банан. Пюрирах го, залях го с млякото, разбих го добре и изсипах 2 шепи наситнени орехови ядки. Голяма вкусотия, недостатъка е, че и голяма сламка не поема добре орехите. Но после надигаш чашата и излапваш всичко :)


неделя, 13 януари 2013 г.

Първо блогърско предизвикателство.

Всеки, който ме познава добре, знае, че обичам да правя подаръци и изненади. А ако са свързани с готвене, антусиазмът ми расте още повече. За това и се включих в инициативата на Стефи Pay it forward.


Първите 5, които се включат ще получат подарък от мен - да се разбира нещо за хапване :D Влекат ме и ръчните нещица, но ако трябва да избирам между черпака и ножицата, ще избера първото :D Така де, тези, които се включат, ще получат подарък, но трябва да предадат нататък инициативата - т.е. чрез своя блог.
И между другото, ако не сте гледали филма Pay it forward, обезателно поправете тази грешка!

събота, 12 януари 2013 г.

Да закусим с бухти, които се обръщат сами

   Това е една от любимите ни закуски. Всъщност като се замисля, палачинки или бухти си е класика за закуска в събота сутрин. А тази рецепта я научих от свекърва ми. До преди това под бухти разбирах онова досадното месене, разточване и пържене. А сега бъркаш, изсипваш, запържваш и изяждаш. Значително по-лесно е, а и ако има как да избегна месенето - то това е моята рецепта.
  Обаче в тази наша закуска, особено днес, имаше нещо много специално. Дадохме право на избор на дечко да избере онази горната класика - бухти или палачинки, с уговорката, ако ще са палачинки - аз да ги правя, ако са бухти - татиии. И се започна едно подкупване, баща й каза, че ще й даде бонбон, за да избере палачинките ми и да не готви той, а аз предложих цяла кутия с бонбони. Хъхъ, какви добри родители сме :D И познайте кой прави закуската. И понеже е специална закуската, заслужава още по-специално място тук :D


Самообръщащи се бухти:
около 2 ч.ч. брашно
2/3 кофичка кисело мляко;
1 ч.л. сода 
малко сол
1 яйце


Преди да започна с бухтите слагам олиото да загрее - около 2-3 пръста в малка тенджерка. В купа смесвам киселото мляко и содата. Разбърквам и оставям леко да кипне. После добавям яйцето и солта. Към тях накрая добавям брашното, около 2 чаши, но може и по-малко да поеме, зависи от яйцето, от количеството мляко, което ще се сложи. Тестото трябва да стане достатъчно гъсто, като се грибне с лъжицата да трябва да се изтиква с пръст в тенджерката. Нататък технологията е ясна - грибвам половин лъжица от сместа и избутвам с пръст в нагорещеното олио. Сами се обръщат веднага щом се изпържат. Става бързо, не поемат много мазнина, но все пак е пържене - слагам ги на салфетка веднага щом ги извадя от олиото.
Вървят със сирене, пудра захар, конфитюр. А най-обичаме да си ги топим в пудрата захар :D

петък, 11 януари 2013 г.

Вкусно свинско с всякакви екстри

Хапваше ми се нещо месесто, нещо с много соев сос, да е крехко, но и да има гарнитура. И накрая се получи пълна имровизация, но крайния продукт се одобри, че и изяде за тройно по-кратко време от приготването...както и обикновено се получава :D

Свинско с губено сметанов сос и сметанови мачкани картофи



За свинското:
свинско месо без кост
соев сос
горчица
балсамико
подправки по избор, аз ползвах чубрица, черен пипер и сол
зехтин


за мачканите картофи:
4 големи картофа
зехрин, сол и чубрица на вкус
сметана
сирене


за гъбения сос:
нарязани гъби
2/3 от опаковка 250 мл сметана
соев сос


Свинското месо го нарязвам на късове. В дълбока купа сипвам соев сос на око, лъжица горчица, лъжица балсамико, зехтин и подправките. Обърквам добре и прехвърлем месото в купата. Оставям го да постои в марината и се заемам с мачканите картофи. Горе долу след половин час, отцеждам месото от маринатата и го подреждам в йената. Около половин час му трябва, за да се задуши и да смени цвета си и да прибодие апетитен вид.
За гъбеният сос - нарязвам гъбките, задушавам ги леко със зехтин, добавям соев сос и малко преди да ги сваля от котлона, сипвам сметаната. Оставям го леко да си заври и смъквам от котлона. Готовия сос го изсипвам върху свинското месо и го оставям да се позапече без капака. 5-6 минути преди да го извадя от фурната, нарязвам топено сирене на колелца, за да се запече и да придобие златисто - разстопен вид :)


За мчаканите картофи: Обелвам картофите и ги слагам за най-лесно, а и бързо в тенджерата под налягане. Добавям зехтин, сол и чубрица и ги зарязвам да се варят. След като се сварят, ги прехвърлям в дълбока купа, намачквам ги с вилицата, слагам остатъка от сметаната и добавям сиренето. Умишлено не ги направих на пюре, така се леко на парчета, а не като бебешка каша. Сиренето го натроших също на едро, а сметаната е малко, колкото да овкуси и да не разкашка всичко.



Сервирам с 3-4 топки от картофите, свинското с гъбите и поливам всичко соса.
Добър апетит!