неделя, 20 януари 2013 г.

Мъфини с Нутела и леко бананово изкушение

Неделя е може би най-любимия ми ден. Обикновено го изкарваме в мързелуване и всеки се отдава на любими занимания или правим нещо заедно. Днес обаче реших, че искам нещо пухкаво и сладко, защо не с Нутела. И без това шоколад не мога да ям така натурално, обичам го в комбинация с нещо. Давам пример - обожавам орехови ядки, цопнати в разтопен шоколад. Като изстинат, стават много вкусни и лесни орехови бонбони. Но само шоколад или само орехи не мога да ям. Така взаимно се допълват :D

И понеже бурканчето с Нутела си седи самотно в хладилника, реших да направя едни вкусни и изключително лесни мъфини.



Мъфини с Нутела

нужни продукти:
1 и 3/4 ч.ч брашно
2 щипки сода
щипка сол

3/4 ч.ч. краве масло, на стайна температура
3 яйца
3/4 ч.ч. захар
ванилия
в зависимост от гнездата - толкова лъжички Нутела



Яйцата, шоколадът и краве маслото ги оставям за час-два на стайна температура.
Загрявам фурната на 180 градуса.
Брашното, содата и солта пресявам в купа.
В друга, по-дълбока разбивам мекото масло със захарта до побеляване. След това добавям едно по едно яйцата. И накрая добавям пресятото брашно и ванилията. Разбивам хубаво до хомогенна смес. Сместа беше достатъчна за всичките 12 гнезда на тавата. Не препълвам до горе гнездата, за да остане място и за шоколадът, а и за раздуването им. Във всяко гнездо сложих по 1 к.л. от шоколадът и след това с клечка за зъби размесих сместа. Следващия път ще сложа по-малко смес, за сметка на шоколадът. Пекат се за около 20 минути.

Кексчетата стават много мекички и надути, вкусни са и са лесни. Взаимствано от тук.


И така, имаме кексчета за следобедната закуска. Но нещо сякаш им липсваше. Вървят с кафе, но аз такова не пия. За това реших да оползотворя половин литър прясно мляко с единия изостанал банан. Пюрирах го, залях го с млякото, разбих го добре и изсипах 2 шепи наситнени орехови ядки. Голяма вкусотия, недостатъка е, че и голяма сламка не поема добре орехите. Но после надигаш чашата и излапваш всичко :)


неделя, 13 януари 2013 г.

Първо блогърско предизвикателство.

Всеки, който ме познава добре, знае, че обичам да правя подаръци и изненади. А ако са свързани с готвене, антусиазмът ми расте още повече. За това и се включих в инициативата на Стефи Pay it forward.


Първите 5, които се включат ще получат подарък от мен - да се разбира нещо за хапване :D Влекат ме и ръчните нещица, но ако трябва да избирам между черпака и ножицата, ще избера първото :D Така де, тези, които се включат, ще получат подарък, но трябва да предадат нататък инициативата - т.е. чрез своя блог.
И между другото, ако не сте гледали филма Pay it forward, обезателно поправете тази грешка!

събота, 12 януари 2013 г.

Да закусим с бухти, които се обръщат сами

   Това е една от любимите ни закуски. Всъщност като се замисля, палачинки или бухти си е класика за закуска в събота сутрин. А тази рецепта я научих от свекърва ми. До преди това под бухти разбирах онова досадното месене, разточване и пържене. А сега бъркаш, изсипваш, запържваш и изяждаш. Значително по-лесно е, а и ако има как да избегна месенето - то това е моята рецепта.
  Обаче в тази наша закуска, особено днес, имаше нещо много специално. Дадохме право на избор на дечко да избере онази горната класика - бухти или палачинки, с уговорката, ако ще са палачинки - аз да ги правя, ако са бухти - татиии. И се започна едно подкупване, баща й каза, че ще й даде бонбон, за да избере палачинките ми и да не готви той, а аз предложих цяла кутия с бонбони. Хъхъ, какви добри родители сме :D И познайте кой прави закуската. И понеже е специална закуската, заслужава още по-специално място тук :D


Самообръщащи се бухти:
около 2 ч.ч. брашно
2/3 кофичка кисело мляко;
1 ч.л. сода 
малко сол
1 яйце


Преди да започна с бухтите слагам олиото да загрее - около 2-3 пръста в малка тенджерка. В купа смесвам киселото мляко и содата. Разбърквам и оставям леко да кипне. После добавям яйцето и солта. Към тях накрая добавям брашното, около 2 чаши, но може и по-малко да поеме, зависи от яйцето, от количеството мляко, което ще се сложи. Тестото трябва да стане достатъчно гъсто, като се грибне с лъжицата да трябва да се изтиква с пръст в тенджерката. Нататък технологията е ясна - грибвам половин лъжица от сместа и избутвам с пръст в нагорещеното олио. Сами се обръщат веднага щом се изпържат. Става бързо, не поемат много мазнина, но все пак е пържене - слагам ги на салфетка веднага щом ги извадя от олиото.
Вървят със сирене, пудра захар, конфитюр. А най-обичаме да си ги топим в пудрата захар :D

петък, 11 януари 2013 г.

Вкусно свинско с всякакви екстри

Хапваше ми се нещо месесто, нещо с много соев сос, да е крехко, но и да има гарнитура. И накрая се получи пълна имровизация, но крайния продукт се одобри, че и изяде за тройно по-кратко време от приготването...както и обикновено се получава :D

Свинско с губено сметанов сос и сметанови мачкани картофи



За свинското:
свинско месо без кост
соев сос
горчица
балсамико
подправки по избор, аз ползвах чубрица, черен пипер и сол
зехтин


за мачканите картофи:
4 големи картофа
зехрин, сол и чубрица на вкус
сметана
сирене


за гъбения сос:
нарязани гъби
2/3 от опаковка 250 мл сметана
соев сос


Свинското месо го нарязвам на късове. В дълбока купа сипвам соев сос на око, лъжица горчица, лъжица балсамико, зехтин и подправките. Обърквам добре и прехвърлем месото в купата. Оставям го да постои в марината и се заемам с мачканите картофи. Горе долу след половин час, отцеждам месото от маринатата и го подреждам в йената. Около половин час му трябва, за да се задуши и да смени цвета си и да прибодие апетитен вид.
За гъбеният сос - нарязвам гъбките, задушавам ги леко със зехтин, добавям соев сос и малко преди да ги сваля от котлона, сипвам сметаната. Оставям го леко да си заври и смъквам от котлона. Готовия сос го изсипвам върху свинското месо и го оставям да се позапече без капака. 5-6 минути преди да го извадя от фурната, нарязвам топено сирене на колелца, за да се запече и да придобие златисто - разстопен вид :)


За мчаканите картофи: Обелвам картофите и ги слагам за най-лесно, а и бързо в тенджерата под налягане. Добавям зехтин, сол и чубрица и ги зарязвам да се варят. След като се сварят, ги прехвърлям в дълбока купа, намачквам ги с вилицата, слагам остатъка от сметаната и добавям сиренето. Умишлено не ги направих на пюре, така се леко на парчета, а не като бебешка каша. Сиренето го натроших също на едро, а сметаната е малко, колкото да овкуси и да не разкашка всичко.



Сервирам с 3-4 топки от картофите, свинското с гъбите и поливам всичко соса.
Добър апетит!




вторник, 8 януари 2013 г.

Най-накрая Новогодишна...

Новогодишна, ама за Новогодишната трапеза :)
Правилно са казали хората "По-добре късно, отколкото никога". Та и моята работа такава. Дочаках си търпеливо прекрасните снимки, дело на Маги и реших, че въпреки късния час, трябва да споделя над какво се трудихме неуморно!

И така, менюто включваше:
за разядка - маслинки със синьо сирене;
салата Капрезе ветрило;
салата Цветна Фантазия;
Плато от: кашкавал загънат с бекон, мини кИфтета, пилешки хапки;
Свински шишчета с шам фъстък
Крекери със сьомга, до които не стигнахме, понеже омекнаха;
Шареното солено рулото на Пепчо, ама нищо общо;
Дипове за чипс;
Чийзкейк в чашка;
Плато със сирена и мезета.
Всичко обилно полято с бяло вино и хубава ракия :)


За маслинките нищо кой знае какво, само че е пипкаво и цапащо. Реших да комбиниран зелени и черни маслини. А пълненето им е по-скоро играчка.


Капрезе ми е една от любимата салата. Но реших, че този път трябва да заложа на традиционния дресинг от зехтин, босилек и балсамико. И предвид силния аромат на босилека и капризните ни мъже, дресинга беше сервиран отделно. Така имаше повече за мен :))


Салата Цветна Фантазия е кръстена от моята вярна спътница - кумата ни. Тя включва паста, нарязано пушено филе, черни и зелени маслини, царевица, кашкавал, домати, краставици. Доста се чудихме над дресинга и има ли нужда от неговото присъствие. В крайна сметка се спряхме на зехтин и сол на вкус. Страхотна се получи.



Платото: Пилешките хапки са направени с фикс на Маги за пилешки хапки, с тази разлика, че не топя в яйце, а се мацотя стабилно с майонеза. По-меко става месото.
Кюфтенцата са по рецепта на кумата - 500гр. кайма, 1 яйце, глава лук, подправки и сол на вкус, малко сода, хляб. Пържат се в силно загрята мазнина.
Кашкавалчета, загънати с бекон - самото име казва достатъчно. Най-основният момент, е че се подготвят поне час-два преди изпичането, за да могат да се замразят. Така пропускаме досадния момент с разтапяне на кашкавала, но пък бекончето си пуска ароматите върху него.


Свински шишчета с шам фъстък. Тях ги започнах още на 30.12. Нарязах месото на късове, наситних лук, сложих соев сос, балсамико, зехтин и подправки, загънах с фолио и го оставих до следващия ден да си поеме каквото трябва. Шишчетата овалвам в наситнен шам фъстък, непосредствено преди запичането в грилчето. Много е важно да се консумират преди да изстинат, защото свинското става като дъвка жилаво.


За крекерите чак не ми се говори. Колко си играх с тях, колко ги наобикалях, докато ги украся. Отчитам си грешката - да се гарнират задължително преди сервиране. Брускетите и крекерите омекнаха, придобиха вид на лодка, много се измени вкуса между първите, които опитах и тези, престоялите доста часове. Яд ме е за сьомгата, не можах да й се насладя!

Дипове - обичам ги, обичам да експериментирам с вкусовете и после доволно да изям огромно количество с пакет чипс. Приготвих 2 вида - с авокадо и синьо сирене.
- за първия вид - 2 бр. авокадо, 1 оп. крема сирене, малко заквасена сметана и майонеза; соев сос на вкус и 1 ч.л. горчица. Всичко се смесва и пасира до желаната гъстота.
- втория вид - синьо сирене на вкус, малко заквасена сметана и майонеза, 2 ч.л. горчица, сове сос и тук е важния момент - съвсем малко мед. За жалост нямах, но и без него е вкусно. Отново се смесват всички продукти и се пасират.


Чийзкейк в чашка е този, с тази разлика, че му добавих и половин консерва подсладено кондензирано мляко. За слеващия път ще знам да не слагам на крема сиренето подсладител. Кондензираното мляко ще замести захарта или меда. Гарнирано е с домашен конфитюр от череши.


Това беше от мен. Куп грешки, които ще си гледам и тук черно на бяло, но доста богата трапеза. Важното беше, че изпратихме подобаващо старата година.

неделя, 6 януари 2013 г.

Крокодил в годината на Змията!

 
Да ни е честита новата 2013 г. Пристъпвам смело, с надежда, че ще е хубава, не толкова изтощителна, изпълнена обаче с позитивни емоции. Тайничко си вярвам, че всяка следваща година ще е по-добра от предходната, че с всяка година ставаме по-силни, за да се справяме с предизвикателствата, че здравето, щастието и късмета ще бъдат наши верни спътници! Като малка с досада отвръщах на поздрава "Пожелавам ти много здраве". Смятах го за тривиално и по-скоро като поздрав, когато не знаеш какво точно да пожелаеш. Сега обаче знам, че няма нищо по-важно от това, здравето е в основата на всичко!
  На всички го пожелавам, всичко на куп от гореспоменатото!!
И така публикация номер 1 за 2013 г. - нищо не съм готвила, нямам нищо за споделяне, толкова разтропано изпратих старата година, а всъщност си седя с ръцете в джобовете :D На 31.12.12 сготвих света. То не бяха салати, предястия, хапки, които омекнаха и всичките заминаха на боклука, 4 вида основни ястия с 3 вида меса, десерт....лудница. Имах прекрасна помагачка, разсеяна фотографка и сега чакам с нетърпение снимките, за да видят творенията ни бял свят :)
За това реших, че трябва да драсна някой ред, макар и с нещо старо. Въпросният Кроки. Тъкмо повод да си припомня за него и отново да го включа в иначе скучното ни седмично меню :)
Сигурна съм, че всички са чували за него, а всъщност цялото ми вдъхновение дойде от тази тема.  Обобщавам на бързо нужните продукти, тъй като нищо не съм променяла по рецептата. А самото тесто пък се оказа страхотно за всякакви други мекици, основа за пица и малки питки (това в редките случаи, когато меся :) )
нужни продукти за тестото:
500 гр. брашно
250 мл. прясно мляко
2 с.л. олио
кубче мая
1 яйце
щипка сол и щипка захар

1 жълтък за намазване

Тестото ясно, лесно и бързо за замесване. Плънката пък е въпрос на вкус и дори бих казал повод да изчистя хладилника. Но най-апетитно става с кайма.

плънка:
250 гр. кайма
глава лук
царевица
кашкавал
кисели краставички, гъби
доматено пюре
подправки
Зеленоок красавец

Нарязаният лук задушавам за кратко в гореща мазнина. Прибавям каймата, позапържвам още малко и обърквам с гъбките или киселите краставички (с всичко на куп е твърде вероятно да стане доста тежичко) и доматеното пюре, слагам и малко чубрица, сол и чер пипер на вкус. Става същинска манджа.
Разточвам тестото, като се старая да се получи правоъгълник. Оформянето дори не знам как да го обясня, режа на двете дълги страни успоредни наклонени линии (хахаха добре се получи), като оставя достатъчно място за плънката. Слагам плънката, добавям и половин консерва царевица, настъргвам и кашкавал и преплитам лентите отгоре. Оставаа само дооформянето - замазва се с 1 жълтък, оформям крачета от предварително заделено тесто, подгъвам муцунката и слагам 2 маслинки за очи.
Пече се в предварително загрята фурна на 180 градуса. Кога е готов -  когато тръгне да бяга от фурната, стане дебел и позачервен. Огромен става крайният вариант :)

Ето и един вариант с многолистно тесто. Явно кьорав, мязащ по-скоро на някакъв недоразвит родственик на крокодила. Но вкусен :)