събота, 12 юли 2014 г.

Ден 94 - ден 100!!! Ииии край!

Ден 94 - Неделен ден - почивен ден, малко зареждане на хладилника, малко семейни разходки, без зор, без напрежение, без бързане :)
Ден 95 - Два часа само за мен, ама толкова за мен, че нямаше кой да ми се пречка докато се боядисвах, скубах, мих, суших, пилих и т.н. женски процедури.
Ден 96 - Пак шопинг, трябваше, задължително беше. Просто изминалата седмица беше под надслов "да изхарчим майчинските" :) Всъщност, в основата на приповдигнатото ми настроение беше мача между Германия и Бразилия. Аз съм си футболен фен, имам си афинитет към клубен отбор и към национален тим, доста мачове гледам и следя, но такова чудо не бях виждала до сега. Ако не беше късно и не спяха всички вкъщи, щях да крещя на равно със съседите! Истинско удоволствие беше! Жалко, че не го гледах с баща ми, мама сигурно щеше да ни изгони :D
Ден 97 - Едно събитие, което очаквахме с трепет. Интересно, различно, официално, една важна крачка напред, която смятам, че ще ни донесе много!
Ден 98 - Още от сутринта ми се случи нещо страхотно. Години наред летата си ги прекарвах по два начина - на село при едната баба и на вилата при другата баба. Селото ви го показах вече. Но така, както там ходя рядко, така и на вилата не съм стъпвала от година може би. Също ми е носталгично и свидно. Имахме си съседка със съседското й внуче, голяма игра падаше, страхотни следобедни закуски ни правеха бабите, всеки ден се редуваха. Та тази баба я срещнах сутринта, разцелувахме се, напрегръщахме се. Почувствах се като оновова малкото щастливо дете през горещите лета, на които му щипят бузите и му се радват.
А следобеда - разходка под дъжда, съвсем планирано се поразходихме под ръмящия дъждец, поцапахме в локвите и стигнахме кални до крайната цел. :)
Ден 99 - Малко домашни кръжоци. Фибички, преправена рокля, гризалка за дребосъка от шаренийки, много приятно и разтоварващо, докато човечето спи. 
Ден 100 - Малко домашни вкусотии, накупувах си сирена, шоколади, многолистно тесто, ей така гъделчета да си правя. Чревоугодник съм си, сама си ги ям и всичко е само за мен :) Другите вкъщи много губят и не разбират от хубава храна. Да си ядат лещата :D

Това беше, 100 дни минаха толкова бързо, неочаквано и забавно. Свикнах да си правя равносметката седмица назад, да премислям кое точно да споделя. Май имам само един пропуск и съм доволна от крайния резултат.

Цветето заших към фиба. Роси успя да я загуби по време на днешната разходка....

Малката манекенка с лентата. Кака й си я прибра, хареса й като аксесоар към роклята :)

Роклята беше твърде дълга и широка. Скъсих я без подгъв, от парчетата заших презрамки, цвъкнах цветенце с копченце. А от останалите копчета съм замислила друго...но за него по-нататък :) 



4 коментара:

  1. Плами, браво! Всички дни занапред да са изпълнени с щастие, искрено ти го желая.
    Но... много ми е интересно какво се е случило в ден 97. ;)
    Поздрави сърдечни!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Трудно е да се опише с две думи :) Да не взема и да разваля магията...Поздрави и на теб, Гери! И много слънчеви и усмихнати дни!

      Изтриване
  2. Поздравления! :) С удоволствие ти четях равносметките (още, още!), а за селския туризъм мъничко завиждах всеки път - моето село е близо до вас и стигам дотам не повече от веднъж годишно :( Да нацелуваш малката манекенка, прекрасна е! :*

    ОтговорИзтриване
  3. Върнах се назад да прочета и ми стана някак позитивно и усмихнато! То и да си щастлив не е лесно - изисква постоянство и отдаденост. Пожелавам ти проектът да продължава във всеки следващ твой ден!
    Прегръдка!

    ОтговорИзтриване