Ден 94 - ден 100!!! Ииии край!

Ден 94 - Неделен ден - почивен ден, малко зареждане на хладилника, малко семейни разходки, без зор, без напрежение, без бързане :)

Ден 95 - Два часа само за мен, ама толкова за мен, че нямаше кой да ми се пречка докато се боядисвах, скубах, мих, суших, пилих и т.н. женски процедури.

Ден 96 - Пак шопинг, трябваше, задължително беше. Просто изминалата седмица беше под надслов "да изхарчим майчинските" :) Всъщност, в основата на приповдигнатото ми настроение беше мача между Германия и Бразилия. Аз съм си футболен фен, имам си афинитет към клубен отбор и към национален тим, доста мачове гледам и следя, но такова чудо не бях виждала до сега. Ако не беше късно и не спяха всички вкъщи, щях да крещя на равно със съседите! Истинско удоволствие беше! Жалко, че не го гледах с баща ми, мама сигурно щеше да ни изгони :D

Ден 97 - Едно събитие, което очаквахме с трепет. Интересно, различно, официално, една важна крачка напред, която смятам, че ще ни донесе много!

Ден 98 - Още от сутринта ми се случи нещо страхотно. Години наред летата си ги прекарвах по два начина - на село при едната баба и на вилата при другата баба. Селото ви го показах вече. Но така, както там ходя рядко, така и на вилата не съм стъпвала от година може би. Също ми е носталгично и свидно. Имахме си съседка със съседското й внуче, голяма игра падаше, страхотни следобедни закуски ни правеха бабите, всеки ден се редуваха. Та тази баба я срещнах сутринта, разцелувахме се, напрегръщахме се. Почувствах се като оновова малкото щастливо дете през горещите лета, на които му щипят бузите и му се радват.

А следобеда - разходка под дъжда, съвсем планирано се поразходихме под ръмящия дъждец, поцапахме в локвите и стигнахме кални до крайната цел. :)

Ден 99 - Малко домашни кръжоци. Фибички, преправена рокля, гризалка за дребосъка от шаренийки, много приятно и разтоварващо, докато човечето спи. 

Ден 100 - Малко домашни вкусотии, накупувах си сирена, шоколади, многолистно тесто, ей така гъделчета да си правя. Чревоугодник съм си, сама си ги ям и всичко е само за мен :) Другите вкъщи много губят и не разбират от хубава храна. Да си ядат лещата :D

Това беше, 100 дни минаха толкова бързо, неочаквано и забавно. Свикнах да си правя равносметката седмица назад, да премислям кое точно да споделя. Май имам само един пропуск и съм доволна от крайния резултат.

Цветето заших към фиба. Роси успя да я загуби по време на днешната разходка....

Малката манекенка с лентата. Кака й си я прибра, хареса й като аксесоар към роклята :)

Роклята беше твърде дълга и широка. Скъсих я без подгъв, от парчетата заших презрамки, цвъкнах цветенце с копченце. А от останалите копчета съм замислила друго...но за него по-нататък :)