събота, 5 юли 2014 г.

Към финала - ден 88 - ден 93

Времето най-накрая придоби малко по-летен нюанс :)
Ден 88 - Мързеланата отказа да ходи на градина, очертаваше се още една седмица на мама-кака-бебе. Обаче отидохме на кафе 5!! деца на по 0-2-4-5-6 години, две баби и аз, беше олеле майко! За незнаещите да поясня, че съм богата леля и майка! Имам 2 племенника, 2 племенници и 2 дъщери :) Та с 5 от децата, майка ми и леля ми, успяхме да поизнервим сервитьорката в заведението. Едва ли скоро ще повторим, но само като се сетя и се нахилвам до уши :)
Ден 89 - Домашно сладко от вишни! Ммм разкошно стана, но за него ще отделя специално внимание :)
Ден 90 - Емоции - незабравими, емоции - неповторими! Бяхме на гости на моята баба на село, не беше виждала децата от поне година, не беше виждала Роси до сега, а мен последно ме видя бременна! Отмъкнах старите албуми със снимки, отмъкнах и няколко дрехи на майка ми, които и сега, 20-тина години по-късно пак биха били актуални, отмъкнах и малко мои бебешки дрехи, дори и да не ги облека на Роси, ей така със сантиментална стойност си ги прибрах. Така преди години си взех едно синьо рокле за Мими, доста време си я носи :) Набягахме се, наиграхме се, много щуро и лудо ми беше, децата бяха толкова доволно уморени, че изпозаспаха на задната седалка по пътя за града :)
Ден 91 - Шопинг тур по магазините. Трябваше да си избера рокля, че предстоят няколко важни събития :)
Ден 92 - Бабин ол-инклузив. Честно, няма да ми омръзне! Като изключим почти целия дъждовен ден, беше много приятно и отпочиващо! Следобедът напече и малката реши да уважи люлката на двора с едночасов сън, под съпровода на птички, пчелички и звънците на овцете. Идилия :)
Ден 93 - Ден втори от ол инклузива :) За жалост трябваше да се връщаме в реалността, но пък се връщаме отпочинали и презаредени.

Мими на година и половина, с въпросната моя бебешка рокля :)

Тук детството беше безгрижно, игрите безкрайни, а сега е пусто и някак твърде тихо...Сякаш още чувам смехът, виковете и "пу за мен". За съжаление вече и животните ги няма, по пътя никой не минава, а на баира деца не се гонят :(

Улицата на моето детство :) 

Моята щастлива баба, една щастлива прабаба :)

Времето сякаш е спряло, някъде през 2007г., когато дядо ми почина...

2 коментара:

  1. И моят дядо си отиде, Плами... И то съвсем скоро, още ми е трудно.
    Но моменти като тези с дечицата има искрица, която осмисля пътя напред...
    Бъдете здрави и все така да се обичате!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Още тогава ти казах, Гери, че не минава и не се забравя. Запечатай и запомни всички спомени, разказвай, пиши, имаш дар слово, помага! На мен ми е свито и мъчно като си ида на село, но децата са щастливи, там където има свобода и пространство! И да, те са смисъла на живота, всичко си струва заради тях! Горе главата, по-хубавото предстои :)

      Изтриване