От 54-я до 65-я ден...

Не остава време, за нищо не остава време. За дребни удоволствия, за разтоварване, все не стига, все бързаш, все препускаш. А като се огледаш, ти остарял, децата пораснали. Ех, все се каня да не съм толкова припряна и разхвърляна в действията си, да съм по-организирана и мързела да бъде дълбоко закопан. Уви, явно ми е присъщо на телешкия характер, да съм преди всичко мързел и после недостатъчното време да ми е виновно :)
Ден 54 - Детето вече е на градина, а с другото спахме до късно. :D
Ден 55 - Съжалява, губи ми се :) Така е, когато оставиш днешната работа за утре :(
Ден 56 - Да изпращаш нещо по български пощи и то да пристигне навреме, за щастие си е, чак не вярвах :D
Ден 57 - Подаръциии, предпразнични, преди 1-ви юни, едни любопитни питащи очички. Голяма емоция беше този ден.
Ден 58 - Кака на почивка, с бебето сами, че е работен ден. Нищо особено, игри по пода, филми, почивчица като цяло :) И милото се прибра навреме след работния съботен ден.
Ден 59 - Честит първи юни, мили деца. Това само по себе си е достатъчен повод да ми е весело, щастливо и усмихнато. Ще си затворя очите за гадното, мрачно и супер дъждовно време.
Ден 60 - Кратък беше уикенда, не можах да се нарадвам на домашните. Отново гадно време и отново трябваше да си измисляме разнообразни забавления на закрито. Ощастливих се с вкусно сготвена мерлуза от мен...май само аз й се радвах :D
Ден 61 - С Мими бяхме на откриването на ей това красиво детско местенце :) Малко социални контакти за мен и много игри за нея. Страхотно беше!
Ден 62 - Най-накрая намерихме време да идем до Мола, за да си избере детето подарък за 1-ви юни. Все отлагахме заради времето. И Роси за пръв път я возихме в автобус :)
Ден 63 - Семейна вечеря, приятна компания, вкусно сготвена храна. Телците сме чревоугодници, обичаме да ни глезят :)
Ден 64 - Вече групите в градината са сборни и имаме уговорка с Мими, всеки петък да си е вкъщи. Всъщност беше много приятно и разтоварващо. Аз си имах компания, мини отмяна, разходих ги, наиграхме се, ще чакам следващия петък с нетърпение :)

Ден 65 - Минаха 10 години от както завършихме гимназията. Днес е срещата. Да си призная, много нерви потроших докато направя организацията, накрая се предадох пред нежеланието на мнозина, да уважат деня. Голяма работа, аз пак се вълнувам и нямам търпение най-вече да изляза вечерно....без децата и мъж :D