понеделник, 5 май 2014 г.

И поредната доза щастие...

Ден...ох някой си от 100, хахаха. В тая безумна поредица от слънчеви, държдовни, празнични и луди дни, отново ще съм само голословна, без една "рисунка", в типичен телеграфен стил.
Ден 23 - Всичко започнало в далечния 26.04.1985, родила съм се аз, кротко, послушно и синеоко бебе :) 29 години по-късно, поводът отбелязан по-нестандартен начин, с приятели, деца, щури подаръци за големи и много смях. Уникален, незабравим и шеметен ден ден изкарах. Тортата се яде на пресекулки, едни идваха, други си заминаваха, трябваше да ги почерпя от тортата, една снимка нямаше, колкот и да се канех на всичко. :) За първи път май не съм духнала и една свещичка :)
Ден 24 - Почивка, имах нужда да си дръпна шалтера. Бебока беше приказно кротка, все едно нямаше бебе в къщата, каката доволно уморена, тиха и мъркаща пред телевизора. Типичен неделен ден :)
Ден 25 - Много забавен следобед с колегите от университета. Друго си е да си сред млади, голям смях беше с техните пиперливи шеги :D
Ден 26 - Обичам да си сменям визията. След драстичното остригване, реших, че и цвета на косата трябва да е друг :D Пък и нали русо гладно нЕма, само че с модерния меден нюанс :)
Ден 27 - Среща с приятели и организация на детско-таткова екскурзия :)
Ден 28 - 10 години заедно, така бързо и неусетно изминаха, не е за вярване какви хлапета бяхме, а сега семейни, с две деца :) Много приятна вечер, с шише вино, спомени и "вечерен час", че си имахме детегледачка и не трябваше да закъсняваме :D
Ден 29 - Начало на следващата поредица почивни дни. Изпратих мъжОто с каката на екскурзия, а ние с бебока поехме към селските приключения и бабин All inclusive, който включваше поемане на бебето при ранното сутрешно събуждане и поспиване за мен, при иначе включеното пълно изхранване.
Ден 30 - Втори ден от почивните дни, много mms-и от детско-татковата екскурзия, много заразителни емоции :)
Ден 31 - нямах търпение да се върнат и да ги нагушкам, все едно не за 3, а за 30 дни ги нямаше. После зорът беше изпирането на всичките дрехи, не знам като се стягаме за морето как ще е. За 3 дни 1 куфар, 2 малки сака и n на брой найлонови чанти :D
Ден 32 - без деца за няколко часа, рядко ни се случва, не спирам да ги мисля, но пък си е форма на разтоварване!

1 коментар:

  1. Наистина си е доза щастие, пълните с емоции дни са незаменими! Поздрави от мен!

    ОтговорИзтриване