Неща за показване

Тук ще събера всички вкусотии, които по една или друга причина са останали без своята публикация, но пък си заслужават показването :)

Панирани топени сиренца с овесени ядки. Лесни, апетитни, леко хрупкави заради овесените ядки, а вътре сочни и меки. Технологията е добре позната - нарязани колелца, леко замразени, топят се в брашно-яйце-овесения ядки-яйце. Крайният резултат се вижда, при това си заслужава :)

Отново познато и популярно - поповърс. Вкъщи им викаме въздушни палачинки. Изклчително лесни за приготвяне, изключително вкусни за сетивата, изключително бързи за изяждане :) Рецептата първоначално взех от тук, после видях, че е много популярна и на български :)

Малко Хелоуински щуротии. Бяха за едно детско тържество. Мъфините бяха два вида, с ябълки и банановите на Супичка. Тортата - много шоколадова като за децата. Понеже стана една такава засукана мумия, вкъщи я кръстихме мумия кифла, препила на нощен купон :D

Много шоколадовата торта за тридесетия рожден ден на скъпия - шоколадови блатове, долен крем с маскарпоне и кондензирано мляко, горен крем течен шоколад, вафли и лешници. Покрита с маскарпоне, лешници, бял шоколад и капучино звездички. Не успях да я снимам цяла, познайте защо :D

Тази година много се запалих по меденките с готов принт. Мой приятел само ми ги подготвя картинките, а аз си ги поръчвам през Сладката къща. Лесни за приготвяне, а доставят толкова много радост :)

Красавицата! Голямата ми дъщеря в началото на декември навърши 6! Дълго умувахме къде да се празнува и как да се празнува, само едно беше сигурно - тортата трябва да е с Ана и Елза :) Кремът е добре познатото маскарпоне с подсладено кондензирано мляко, малко банани и настърган бял шоколад. С готов принт и прекрасни бели шоколадови снежинки, отново от Сладката къща.

Ще се видим и през следващата година. Сега ще се отдам на измисляне на новогодишното меню, малко релакс и много снежни игри. Да! Има сняг, много сняг!
Весели празници отново и успешна Нова Година :)

Домашен микс за горещ шоколад

От много време в полезрението ми са попаднали някои вкуснотии, които традиционно около Коледа бих забъркала. Обичам да експериментирам, особено ако крайния резултат е УАУ.
Домашен микс за горещ шококлад, пфу, нищо особено, нали. Обаче е в пъти по-вкусно, полезно и истинско от пакетчетата миксове, заринали пазара. След няколко часово сортиране и оглеждане на рецептите, а в интернет са безброй, най-накрая се спрях на тази. Да си призная, от както родих, 24 kitchen ми е станал любим канал. И съм си заплюла толкова много рецепти, за жалост от майчинството почти не остана... :)

Домашен микс за горещ шоколад:
4 с.л. натурално какао;
3 с.л. пудра захар;
2 с.л. сухо мляко;
2 с.л. царевично брашно;
щипка канела (не сложих, не ми се връзваше с вкуса);
щипка захар (не сложих, няма нужда просто);
100 гр. натурален шоколад;
добавих от мен 1 ванилия.

Желателно е шоколадът да е седял до последно в хладилника, за да може по-лесно да се наситни в блендера или на ръка с ренде. Аз използвах блендера. Всички съставки сложих в буркан, добавих накрая шоколада, затворих с капачката и раздрусах силно. По рецепта млякото се вари и т.н. Аз обаче ползвам микса индивидуално - всеки да си прави горещия шоколад колкото иска концентриран. А най-пухкав и кремообразен става, когато разбия предварително млякото на пяна, затопля и добавя от сместа. Накрая слагам и сметана и не знаеш кога бурканчето е свършило и забъркваш на ново от микса. Вкусно и лесно! След празниците ще имам/е нужда от строга диета, това на нищо не прилича :D

Честита Коледа!

Честита Коледа на всички! Нека сме здрави, усмихнати, обичани и щастливи! Нека има повече поводи за радост, нека сбъдваме мечтите си с лекота, за да можем да разгръщаме и надграждаме новите мечти.
За себе си и семейството си пожелавам здраве - най-вече за двете ни прекрасни госпожици. Нека ни радват и ни правят горди, нека растат в щастие и безгрижно детство.

Тази Коледа беше доста стресова по ред причини, тя цялата отминаваща година се оказа такава. И копнея вече да я изпращаме в миналото и да посрещнем с надежда и усмивка новата 2015.

Имах големи грандиозни планове, за меню, за десерти, за безброй вкусотии. Ограничих ги до прилична бройка, а най-важното е, че бяха оценени подобаващо и изядени скоростно :)

Тази Коледа заложих на бонбони Рафаело, постни Арменски сладки, по рецепта от блога на Луси, домашни бонбони, цветните сурови бонбони с фурми, меденки, по рецепта на Ирина Купенска с готов принт и любимият - домашен Бейлис.

Няма кой знае какво да обяснявам, нищо не съм променяла по вече изпитаните рецепти.
Единствено едните домашни бонбони бяха пълна импровизация и използване за изостаналите продукти

 Домашни бонбони:
1/4 опаковка кондензирано мляко, 100 гр бял шоколад, 1 ч.л. краве масло, 1 готов блат. Кондензираното мляко, шоколада и маслото се затоплят на котлона до разтопяването на шоколада. Натрошава се вътре блата, обърква се добре и се оформят топчета с желана големина. Аз ги овалях в натурално какао и пудра захар. Получиха се коренно различни вкусове. Добър експеримент се оказа :)

Домашният Бейлис го правя за...пореден път. И с времето му измених рецептата до толкова, че така най-много ни се харесва :)

Домашен Бейлис: 
200 мл. Ирландско уиски;
1 оп. подсладено кондензирано мляко; - 397 гр.
1 малка оп. течна сметана, животинска; - 200 мл.
1 пакетче инстантно кафе (нес);

Кафето го разтворих предварително в малко от сметаната. Всички съставки се смесват в блендер, разбиват се и накаря се добавя алкохолът. След като се смесят, прехвърлям ликьора в бутилка, която се затваря добре. Справка в интернет показва, че трайността на питието е около 3 месеца. Обаче това е крайно абсурдно, кой би издържал да провери дали наистина му е толкова срока на годност :)

Толкова от отминаващите вече зимни празници. Отлежават няколко изостанали публикации. Тия дни...или догодина ще им обърна внимание. Сега отивам да си играя с детските играчки, донесени от Дядо Коледа. Защото не знам за вашите деца, но моите вече ги захвърлиха и не им обръщат внимание :D

Зимни празници! Цветни сурови бонбони

Нещо нямах муза през отминалите дни, седмици и месеци. Все болни, все сополиви, тъкмо прибирах лекарствата и някой на ново се разбутваше и вадех всичко отново. Ноември мина под надслов "да спонсорираме аптеките" и честно казано намразих скапаното време, със скапаните вируси, още по-скапаните мъгли, вятър, дъжд, студ и абееее всичките негативни нотки на есента. МРАЗЯ Я! И тя ми го върна за което...

Обаче към зимата имам един особен сантимент. Може да няма все още сняг, да си е все тъй мъгливо и студено, но пък броя с нетърпение дните до Коледа. Опитвам нови рецепти, украсяваме, избираме елха, закачам коледния календар и 24 дни минават като миг. 

Днешните бонбони са възможно най-лесните, за които може да се сети човек. Отнемат може би 5-6 минути с все приготовления и "готвене". А украсата им е въпрос на избор и въображение. Аз заложих на цветното, искрящото, ей така, да грейнат като Коледна украса!

Сурови бонбони с фурми:

7 фурми с отстранени костилки

2 с.л. фини овесени ядки

1 шепа орехи

1 ч.л. чиа 

Всички продукти се изсипват в блендера, мискират се и след като се наситнят добре, се оформят топчета с желана големина. От тези продукти излязоха точно 15 бонбона. Изяждат се бързо, за това спокойно може да се увеличи съотношението, да се сложат и други сушени полодове, ядки, шоколад, портокалови корички. 

Освен това са и постни и са идеални за Бъдни вечер и разнообразяване на трапезата :)

Да ви е сладко, на мен ми вдигат духа и ми е една идея по-топло и усмихнато!

Тралала, тралала...кой стана на 1-на :D

Малкото ми момиченце порасна, вече не е бебе, а е детенце на 1 годинка. В такива моменти човек си прави равносметка за изминалия период - критични месеци, безсънни нощи, ужасни колики, но и

безброй усмивки и първия смях с глас,

захранването,

пропълзяването,

първите крачки,

първите белички, безумно щастливите дни!

 Всеки ден е низ от вълнение и очакване на нещо ново!

Доста време се колебаех как ще се чувствам след второто, как се обичам второто, как мога да "разделя" любовта си към двете си деца. Но бързо разбрах, че любовта не се дели, тя се умножава и расте с всеки изминал ден. Да са ми живи и здрави децата, обичам ги толкова много!!

Тортата за първия официален празник беше дълго време обмисляна, премисляна, чертана в главата ми. Яростно бягах от розовата визия на Роси, но тя ме преследва, та за розова рокля с рози подхождаше и торта с рози :D

Няколко дни си играх да ги мачкотя тия китки, хванах прекрасни топли дни, в които захарното тесто просто си правеше каквото си иска, но не и това, което аз се опитвам :D Изобщо като цяло спъната торта, със спънати рози. Поне на вкус я докарах с отзивите "ама ти ли си я правила"....(моите 3 минути слава :P )

Тората е с готови блатове за медовик
Кремът между блатовете е от 500гр маскарпоне, 1 опаковка подсладено конд. мляко и малко черни и червени боровинки. Покрита е с маскарпоне и мъничко пудра захар за сладост. Комбинацията се оказа изключително вкусна, но кашкава и саморазрушителна :)

Взимам си за пореден път поуките, отбелязвам си, че комбинацията от вкусове е страхотна и се надявам, че за следващия повод ще бъде още по-добре изпълнението :D

Свежо и почти лято - горещ октомври :) И Галет със смокини

Да се разхождаш по чукарите на 12 октомври по потник си е направо чудо. Същото като да гледаш сутринта мъглата и да се надяваш поне малко да се покаже слънцето, а то какво слънце беше!
Вчерашният ден беше прекрасен, летен, горещ дори. Подхванахме една здрава 4 часова разходка по еко пътеките около Нисово. Красота, есенни листа във всякакви нюанси на жълтото падат шумно, реката ромоли, чуват се птички, чуват се и селските животни. Мисля, че всички единодушно съжалявахме, че е неделя и че приказката ще свърши съвсем скоро. Поне събрахме слънце, което се надявам да ни топли до следващите слънчеви дни. И добре, че днес и в града е напекло, иначе щях да бягам обратно. :D

Днешният десерт е колкото слънчев, толкова и есенен. Напомня ми на лятото, защото смокините могат да се заменят с плодове по избор, а смокините пък ми напомнят на есента. От безкрайно дълго време се каня да направя галет. Нещо в месенето все ме притесняваше, а то се оказа лесно, бързо, че и не хапе :D А ако се бях навила и по-рано, можех да оползотворя доста летни плодове.

Галет със смокини
нужни продукти:
1 и 1/2 ч.ч. брашно
2 с.л. захар
1/2 ч.ч. студено краве масло
щипка сол
50мл студена вода
шепа орехи, на едро сначупени

Смокините бяха нарязани на колелца и на ивици, за да оползотворя цялото местенце, а и за да си пуснат хубаво от соковете.

Брашното се смесва със захарта и щипката сол, нарязва се кравето маслко и се размесва на трохи. Накрая се добавя водата и се меси до гладко и плътно тесто. Оставя се за около час в хладилника, след което се разточва на кръг. Плодовете се гарнират в средата, а отгоре натрошавам орехи. След като загънах ръбчетата, притиснах леко смокините и с мокрите си ръце намазах ръбчетата, след което поръсих още малко захар. Хубаво е да се измажат ръбовете с белтък, но аз реших да ги оставя само с аромата на смокиня и поръсена захар.
Пече се на 180 градуса за около 30 минути.

Свежо лято 2014 - още морско и горско и един невероятен прасковен пай

Това лято определено мина под надслов "нетрадиционни почивки". Посетихме все места, за които отзивите бяха негативни, а по някаква чиста случайност може би, си починахме невероятно, беше прекрасно, заредихме се максинално с позитивни емоции и на пук на шантавото липсващо лято, хващахме горещи дни :)

Последното ни моренце за сезона на Камчия. 

Дете да си, безгрижно, щуро и весело!

Вече е октомври месец, а аз все така съм на лятна вълна. Не за друго, а защото публикациите отлежават отдавна, наслаждаваме се на все още приятното време и не се задържаме много вкъщи, а и имам един брой, който все ми виси по краката и е трудно да върша нещо друго :)

Този прасковен пай чака още от 15 септември. Вкъщи този ден се е отбелязвал винаги, не само когато бяхме ученици с брат ми, а защото си е празник и на майка ми, която е учителка.

А в този ден конкретно мама щеше да ни идва на гости и реших, че повода си заслужава нещо вкусно, но пък напомнящи за отминаващо лятно :)

Рецептата е адаптирана по рецепта на Дейвид Лебовиц.
Обърнат прасковен пай:
нужни продукти:
3 ч.л. краве масло
3/4 ч.ч. кафява захар
3-4 големи и добре озрели праскови, почистени и нарязани на колелца

На заден фон наднича помагачката :D

8 с.л. краве масло, меко
3/4 ч.ч. захар
2 яйца на стайна температура
1 и 1/2 ч.ч. брашно
1/2 ч,ч. брашно
ванилия
бакпулвер
щипка сол

Кравето масло се разтапя на тиган заедно с кафявата захар, докато се образува карамелен сос. Още горещ, се изсипва с тавичка, подреждат се нарязаните праскови и се оставя настрана.

За кейка - маслото се разбива със захарта. Добавя се ванилията и едно по едно яйцата. В отделна купа се смесват брашното, солта и бакпулвера. Тази суха смес се добавя постепенно към мократа на няколко части. Накрая се прибавя млякото и се разбива всичко до еднородна смес. Излива се върху наредените праскови и се пече за около 40-50 минути на 180 градуса.

Добре е да се охлади за двайсетина минути, за да поеме хубаво от карамелената подложка. Обръща се и се изяжда :D

Свежо лято 2014 - Бълбукаща сангрия и блогов ден ден :)

Преди повече от две години се загнезди в мен идеята, че трябва и аз да си направя блог. Видялата жабата, че подковават коня, та вдигнала и тя крак. И моята работа същата, да не остана назад :) Какво пък толкова един блог и аз мога :) Истината е обаче, че нямам търпението да аранжирам всяко сготвено, не ми се е паднало и домочадието, за което да експериментирам и кулинарствам с пълно въображение. Имам 2 броя мрънкащи човечета, от които редовно чувам "защо готвиш едно и също" или "защо изобщо експериментираш"...върви ги разбери. А любимото ми е от щерката "Мамо, защо снимаш храната" :D Та рядко остава възможност и да документирам МАНДЖАТА :) Колкото -толкова :) Може пък бебка да оцени един ден моите напъни за нещо интересно и специфично, защото до тук, всяко по-различно от леща, боб, кюфтета, пържоли и скара, предимно сама си го ям :) Или трябва да е изключително добре замаскирано, за да ги прилъжа.

Днес черпя с нещо свежо и опияняващо. Ей така, една наздравица, с която да утолим жаждата си в леко странните летни дни (по-скоро късна пролет или ранна есен с тия дъждове и бури).

Изчетох доста рецепти за това уникално и свежо лятно предложение. И стигнах до извода, че няма грешно, колкото предпочитания във вкусовете, толкова и разновидности могат да се срещнат. За това, ето и моя вариант, по-слабо алкохолен, страшно плодов и изстуден. Но все така омайва сетивата :)

Бълбукаща сладка сангрия:
250 мл бяло вино - в случая Траминер на Търговище
1 ябълка, изчистена и нарязана на тънки резени
1 лимон, нарязан на по-едри парчета
1 праскова, изчистена и нарязана на резени
500 мл спрайт
лед

Приготвих заготовката час преди сервиране. Смесих плодовете и виното и оставих в хладилника. Непосредствено, преди да бъде сервирано, смесих със спрайт и доохладих с лед. Уникален вкус, сладък, ароматен, цитрусов и опияняващ. Наздраве!

Бърза бисквитена торта с маскарпоне

На 01.08 имахме годишнина от сватбата. Решихме, че няма да се извеждаме, а ще творя вкъщи. Е, с едно хленчещо пълзящо-ходещо човече едва ли скоро ще повторя тази луда гимнастика, но повода си заслужаваше. :)
Тази торта има предистория, отново свързана с гореспоменатото човече :) За рождения ден ма мъжа ми, ноември миналата година, реших, че между коликите и кърменето няма да имам време за торта, а ще правя индивидуални десерти. Такова лудо бързане беше, Той подрежда маса, Бебе реве в количката, Аз с крак люлея количката, със свободните си ръце приготвям десерта :) Честно да си призная, не помня в този момент голямата ни дъщеря къде е била, явно е кротувала в някой ъгъл, за да не пречи на малката лудница :)
Всички очакваха торта, но и така им хареса. Аз пък реших с времето да я видоизменя, яли сме с лъжижа от купата, в чашки, а сега и на мини-тортички :)

Нужни продукти:
1 пакет бисквити, с вкус, без вкус, каквито предпочитате
500 гр. маскарпоне
1 оп. подсладено кондензирано мляко (напоследък все по-трудно го намирам, последно от Берьозка)
шепа орехи
2 ч.л. желатин

Миксер не използвам, всичко бъркам и троша на ръка в дълбока купа. Маскарпонето и кондензираното мляко се разбива до гладка и еднородна смес, натрошавам бисквитите и отново разбърквам. В чашка изсипвам желатина и 2 ч.л. студена вода, за да набъбне. Аз си разтварям желатина в микровълновата за секунди, но може и на водна баня. След като се разтвори добре желатина, се добавя към сместа и се доразбърква. Накрая добавям натрошените на ръка орехи. В малки купички слагам по дъното и стените домакинско фолио, изсипвам от сместа и оставям в хладилника. Необходимо е да постои поне 5-6 часа. Количеството желатин е колкото да се стегне десерта, но не и да е като панакота например. Ако желаете по-твърд десерт, количеството му трябва да се увеличи.

Между другото кремът съм го ползвала за торти, с ванилия, ромова есенция, портокалови корички и т.н. Остана си любим и за класическите торти :)

Вече се оглеждам за друг подобен десерт. След като години наред ядяхме само Банофи пай, сега вече близо година тази тортичка с маскарпоне, е време да измисля нещо сходно на вкус, че на мен лично взе да ми обръзва :) Но пък мъжа ми е толкова труден с десертите, че само тортичката и шоколадът уважава :/

Ден 94 - ден 100!!! Ииии край!

Ден 94 - Неделен ден - почивен ден, малко зареждане на хладилника, малко семейни разходки, без зор, без напрежение, без бързане :)

Ден 95 - Два часа само за мен, ама толкова за мен, че нямаше кой да ми се пречка докато се боядисвах, скубах, мих, суших, пилих и т.н. женски процедури.

Ден 96 - Пак шопинг, трябваше, задължително беше. Просто изминалата седмица беше под надслов "да изхарчим майчинските" :) Всъщност, в основата на приповдигнатото ми настроение беше мача между Германия и Бразилия. Аз съм си футболен фен, имам си афинитет към клубен отбор и към национален тим, доста мачове гледам и следя, но такова чудо не бях виждала до сега. Ако не беше късно и не спяха всички вкъщи, щях да крещя на равно със съседите! Истинско удоволствие беше! Жалко, че не го гледах с баща ми, мама сигурно щеше да ни изгони :D

Ден 97 - Едно събитие, което очаквахме с трепет. Интересно, различно, официално, една важна крачка напред, която смятам, че ще ни донесе много!

Ден 98 - Още от сутринта ми се случи нещо страхотно. Години наред летата си ги прекарвах по два начина - на село при едната баба и на вилата при другата баба. Селото ви го показах вече. Но така, както там ходя рядко, така и на вилата не съм стъпвала от година може би. Също ми е носталгично и свидно. Имахме си съседка със съседското й внуче, голяма игра падаше, страхотни следобедни закуски ни правеха бабите, всеки ден се редуваха. Та тази баба я срещнах сутринта, разцелувахме се, напрегръщахме се. Почувствах се като оновова малкото щастливо дете през горещите лета, на които му щипят бузите и му се радват.

А следобеда - разходка под дъжда, съвсем планирано се поразходихме под ръмящия дъждец, поцапахме в локвите и стигнахме кални до крайната цел. :)

Ден 99 - Малко домашни кръжоци. Фибички, преправена рокля, гризалка за дребосъка от шаренийки, много приятно и разтоварващо, докато човечето спи. 

Ден 100 - Малко домашни вкусотии, накупувах си сирена, шоколади, многолистно тесто, ей така гъделчета да си правя. Чревоугодник съм си, сама си ги ям и всичко е само за мен :) Другите вкъщи много губят и не разбират от хубава храна. Да си ядат лещата :D

Това беше, 100 дни минаха толкова бързо, неочаквано и забавно. Свикнах да си правя равносметката седмица назад, да премислям кое точно да споделя. Май имам само един пропуск и съм доволна от крайния резултат.

Цветето заших към фиба. Роси успя да я загуби по време на днешната разходка....

Малката манекенка с лентата. Кака й си я прибра, хареса й като аксесоар към роклята :)

Роклята беше твърде дълга и широка. Скъсих я без подгъв, от парчетата заших презрамки, цвъкнах цветенце с копченце. А от останалите копчета съм замислила друго...но за него по-нататък :) 

Към финала - ден 88 - ден 93

Времето най-накрая придоби малко по-летен нюанс :)
Ден 88 - Мързеланата отказа да ходи на градина, очертаваше се още една седмица на мама-кака-бебе. Обаче отидохме на кафе 5!! деца на по 0-2-4-5-6 години, две баби и аз, беше олеле майко! За незнаещите да поясня, че съм богата леля и майка! Имам 2 племенника, 2 племенници и 2 дъщери :) Та с 5 от децата, майка ми и леля ми, успяхме да поизнервим сервитьорката в заведението. Едва ли скоро ще повторим, но само като се сетя и се нахилвам до уши :)
Ден 89 - Домашно сладко от вишни! Ммм разкошно стана, но за него ще отделя специално внимание :)
Ден 90 - Емоции - незабравими, емоции - неповторими! Бяхме на гости на моята баба на село, не беше виждала децата от поне година, не беше виждала Роси до сега, а мен последно ме видя бременна! Отмъкнах старите албуми със снимки, отмъкнах и няколко дрехи на майка ми, които и сега, 20-тина години по-късно пак биха били актуални, отмъкнах и малко мои бебешки дрехи, дори и да не ги облека на Роси, ей така със сантиментална стойност си ги прибрах. Така преди години си взех едно синьо рокле за Мими, доста време си я носи :) Набягахме се, наиграхме се, много щуро и лудо ми беше, децата бяха толкова доволно уморени, че изпозаспаха на задната седалка по пътя за града :)
Ден 91 - Шопинг тур по магазините. Трябваше да си избера рокля, че предстоят няколко важни събития :)
Ден 92 - Бабин ол-инклузив. Честно, няма да ми омръзне! Като изключим почти целия дъждовен ден, беше много приятно и отпочиващо! Следобедът напече и малката реши да уважи люлката на двора с едночасов сън, под съпровода на птички, пчелички и звънците на овцете. Идилия :)
Ден 93 - Ден втори от ол инклузива :) За жалост трябваше да се връщаме в реалността, но пък се връщаме отпочинали и презаредени.

Мими на година и половина, с въпросната моя бебешка рокля :)

Тук детството беше безгрижно, игрите безкрайни, а сега е пусто и някак твърде тихо...Сякаш още чувам смехът, виковете и "пу за мен". За съжаление вече и животните ги няма, по пътя никой не минава, а на баира деца не се гонят :(

Улицата на моето детство :) 

Моята щастлива баба, една щастлива прабаба :)

Времето сякаш е спряло, някъде през 2007г., когато дядо ми почина...

Слънчице, къде си - ден 82 - ден 87

Ден 82 - Страхотна вечерна разходка, нахранихме комарите и хапнахме сладоледи :)
Ден 83 - Болно момиче вкъщи. Е, поне беше весело, нали ми е отмяна, помага за бебето :)
Ден 84 - Особено вълнуваща Зумба тренировка :)
Ден 85 - Детски купон по случай рождения ден на племенника. Изтрещяха тия деца, направо беше малка лудница от викове, смях и пукащи се балони :)
Ден 86 - Бабин ол инклузиф! Обожавам :)
Ден 87 - Пикник в гората. Това местенце е райско. Ето и малко снимки, за да добиете представа колко е спокойно, прохладно, красиво и колко силно презарежда изтощени батерии :)
Лесопарк Липник