четвъртък, 7 август 2014 г.

Свежо лято 2014 - Бълбукаща сангрия и блогов ден ден :)

Преди повече от две години се загнезди в мен идеята, че трябва и аз да си направя блог. Видялата жабата, че подковават коня, та вдигнала и тя крак. И моята работа същата, да не остана назад :) Какво пък толкова един блог и аз мога :) Истината е обаче, че нямам търпението да аранжирам всяко сготвено, не ми се е паднало и домочадието, за което да експериментирам и кулинарствам с пълно въображение. Имам 2 броя мрънкащи човечета, от които редовно чувам "защо готвиш едно и също" или "защо изобщо експериментираш"...върви ги разбери. А любимото ми е от щерката "Мамо, защо снимаш храната" :D Та рядко остава възможност и да документирам МАНДЖАТА :) Колкото -толкова :) Може пък бебка да оцени един ден моите напъни за нещо интересно и специфично, защото до тук, всяко по-различно от леща, боб, кюфтета, пържоли и скара, предимно сама си го ям :) Или трябва да е изключително добре замаскирано, за да ги прилъжа.

Днес черпя с нещо свежо и опияняващо. Ей така, една наздравица, с която да утолим жаждата си в леко странните летни дни (по-скоро късна пролет или ранна есен с тия дъждове и бури).



Изчетох доста рецепти за това уникално и свежо лятно предложение. И стигнах до извода, че няма грешно, колкото предпочитания във вкусовете, толкова и разновидности могат да се срещнат. За това, ето и моя вариант, по-слабо алкохолен, страшно плодов и изстуден. Но все така омайва сетивата :)



Бълбукаща сладка сангрия:
250 мл бяло вино - в случая Траминер на Търговище
1 ябълка, изчистена и нарязана на тънки резени
1 лимон, нарязан на по-едри парчета
1 праскова, изчистена и нарязана на резени
500 мл спрайт
лед



Приготвих заготовката час преди сервиране. Смесих плодовете и виното и оставих в хладилника. Непосредствено, преди да бъде сервирано, смесих със спрайт и доохладих с лед. Уникален вкус, сладък, ароматен, цитрусов и опияняващ. Наздраве!

събота, 2 август 2014 г.

Бърза бисквитена торта с маскарпоне

На 01.08 имахме годишнина от сватбата. Решихме, че няма да се извеждаме, а ще творя вкъщи. Е, с едно хленчещо пълзящо-ходещо човече едва ли скоро ще повторя тази луда гимнастика, но повода си заслужаваше. :)
Тази торта има предистория, отново свързана с гореспоменатото човече :) За рождения ден ма мъжа ми, ноември миналата година, реших, че между коликите и кърменето няма да имам време за торта, а ще правя индивидуални десерти. Такова лудо бързане беше, Той подрежда маса, Бебе реве в количката, Аз с крак люлея количката, със свободните си ръце приготвям десерта :) Честно да си призная, не помня в този момент голямата ни дъщеря къде е била, явно е кротувала в някой ъгъл, за да не пречи на малката лудница :)
Всички очакваха торта, но и така им хареса. Аз пък реших с времето да я видоизменя, яли сме с лъжижа от купата, в чашки, а сега и на мини-тортички :)



Нужни продукти:
1 пакет бисквити, с вкус, без вкус, каквито предпочитате
500 гр. маскарпоне
1 оп. подсладено кондензирано мляко (напоследък все по-трудно го намирам, последно от Берьозка)
шепа орехи
2 ч.л. желатин



Миксер не използвам, всичко бъркам и троша на ръка в дълбока купа. Маскарпонето и кондензираното мляко се разбива до гладка и еднородна смес, натрошавам бисквитите и отново разбърквам. В чашка изсипвам желатина и 2 ч.л. студена вода, за да набъбне. Аз си разтварям желатина в микровълновата за секунди, но може и на водна баня. След като се разтвори добре желатина, се добавя към сместа и се доразбърква. Накрая добавям натрошените на ръка орехи. В малки купички слагам по дъното и стените домакинско фолио, изсипвам от сместа и оставям в хладилника. Необходимо е да постои поне 5-6 часа. Количеството желатин е колкото да се стегне десерта, но не и да е като панакота например. Ако желаете по-твърд десерт, количеството му трябва да се увеличи.

Между другото кремът съм го ползвала за торти, с ванилия, ромова есенция, портокалови корички и т.н. Остана си любим и за класическите торти :)



Вече се оглеждам за друг подобен десерт. След като години наред ядяхме само Банофи пай, сега вече близо година тази тортичка с маскарпоне, е време да измисля нещо сходно на вкус, че на мен лично взе да ми обръзва :) Но пък мъжа ми е толкова труден с десертите, че само тортичката и шоколадът уважава :/