събота, 12 юли 2014 г.

Ден 94 - ден 100!!! Ииии край!

Ден 94 - Неделен ден - почивен ден, малко зареждане на хладилника, малко семейни разходки, без зор, без напрежение, без бързане :)
Ден 95 - Два часа само за мен, ама толкова за мен, че нямаше кой да ми се пречка докато се боядисвах, скубах, мих, суших, пилих и т.н. женски процедури.
Ден 96 - Пак шопинг, трябваше, задължително беше. Просто изминалата седмица беше под надслов "да изхарчим майчинските" :) Всъщност, в основата на приповдигнатото ми настроение беше мача между Германия и Бразилия. Аз съм си футболен фен, имам си афинитет към клубен отбор и към национален тим, доста мачове гледам и следя, но такова чудо не бях виждала до сега. Ако не беше късно и не спяха всички вкъщи, щях да крещя на равно със съседите! Истинско удоволствие беше! Жалко, че не го гледах с баща ми, мама сигурно щеше да ни изгони :D
Ден 97 - Едно събитие, което очаквахме с трепет. Интересно, различно, официално, една важна крачка напред, която смятам, че ще ни донесе много!
Ден 98 - Още от сутринта ми се случи нещо страхотно. Години наред летата си ги прекарвах по два начина - на село при едната баба и на вилата при другата баба. Селото ви го показах вече. Но така, както там ходя рядко, така и на вилата не съм стъпвала от година може би. Също ми е носталгично и свидно. Имахме си съседка със съседското й внуче, голяма игра падаше, страхотни следобедни закуски ни правеха бабите, всеки ден се редуваха. Та тази баба я срещнах сутринта, разцелувахме се, напрегръщахме се. Почувствах се като оновова малкото щастливо дете през горещите лета, на които му щипят бузите и му се радват.
А следобеда - разходка под дъжда, съвсем планирано се поразходихме под ръмящия дъждец, поцапахме в локвите и стигнахме кални до крайната цел. :)
Ден 99 - Малко домашни кръжоци. Фибички, преправена рокля, гризалка за дребосъка от шаренийки, много приятно и разтоварващо, докато човечето спи. 
Ден 100 - Малко домашни вкусотии, накупувах си сирена, шоколади, многолистно тесто, ей така гъделчета да си правя. Чревоугодник съм си, сама си ги ям и всичко е само за мен :) Другите вкъщи много губят и не разбират от хубава храна. Да си ядат лещата :D

Това беше, 100 дни минаха толкова бързо, неочаквано и забавно. Свикнах да си правя равносметката седмица назад, да премислям кое точно да споделя. Май имам само един пропуск и съм доволна от крайния резултат.

Цветето заших към фиба. Роси успя да я загуби по време на днешната разходка....

Малката манекенка с лентата. Кака й си я прибра, хареса й като аксесоар към роклята :)

Роклята беше твърде дълга и широка. Скъсих я без подгъв, от парчетата заших презрамки, цвъкнах цветенце с копченце. А от останалите копчета съм замислила друго...но за него по-нататък :) 



събота, 5 юли 2014 г.

Към финала - ден 88 - ден 93

Времето най-накрая придоби малко по-летен нюанс :)
Ден 88 - Мързеланата отказа да ходи на градина, очертаваше се още една седмица на мама-кака-бебе. Обаче отидохме на кафе 5!! деца на по 0-2-4-5-6 години, две баби и аз, беше олеле майко! За незнаещите да поясня, че съм богата леля и майка! Имам 2 племенника, 2 племенници и 2 дъщери :) Та с 5 от децата, майка ми и леля ми, успяхме да поизнервим сервитьорката в заведението. Едва ли скоро ще повторим, но само като се сетя и се нахилвам до уши :)
Ден 89 - Домашно сладко от вишни! Ммм разкошно стана, но за него ще отделя специално внимание :)
Ден 90 - Емоции - незабравими, емоции - неповторими! Бяхме на гости на моята баба на село, не беше виждала децата от поне година, не беше виждала Роси до сега, а мен последно ме видя бременна! Отмъкнах старите албуми със снимки, отмъкнах и няколко дрехи на майка ми, които и сега, 20-тина години по-късно пак биха били актуални, отмъкнах и малко мои бебешки дрехи, дори и да не ги облека на Роси, ей така със сантиментална стойност си ги прибрах. Така преди години си взех едно синьо рокле за Мими, доста време си я носи :) Набягахме се, наиграхме се, много щуро и лудо ми беше, децата бяха толкова доволно уморени, че изпозаспаха на задната седалка по пътя за града :)
Ден 91 - Шопинг тур по магазините. Трябваше да си избера рокля, че предстоят няколко важни събития :)
Ден 92 - Бабин ол-инклузив. Честно, няма да ми омръзне! Като изключим почти целия дъждовен ден, беше много приятно и отпочиващо! Следобедът напече и малката реши да уважи люлката на двора с едночасов сън, под съпровода на птички, пчелички и звънците на овцете. Идилия :)
Ден 93 - Ден втори от ол инклузива :) За жалост трябваше да се връщаме в реалността, но пък се връщаме отпочинали и презаредени.

Мими на година и половина, с въпросната моя бебешка рокля :)

Тук детството беше безгрижно, игрите безкрайни, а сега е пусто и някак твърде тихо...Сякаш още чувам смехът, виковете и "пу за мен". За съжаление вече и животните ги няма, по пътя никой не минава, а на баира деца не се гонят :(

Улицата на моето детство :) 

Моята щастлива баба, една щастлива прабаба :)

Времето сякаш е спряло, някъде през 2007г., когато дядо ми почина...