вторник, 27 май 2014 г.

На половината път - дни 45 - 53

Ден 45 - След злополучната събота, неделята премина в треперене над дребосъка. Направо бях изцедена да я следя да не се цапне с някоя играчка, да не се забие по нос, пълзейки. 24/24 бях плътно до нея :) Но въпреки умората, ми беше супер приятно да ми мине деня от-до по бебешки!
Ден 46 - Крайно време беше аз да отида на един специален преглед. Всичко ми е 6! Здравето е богатство и неимоверно те прави щастлив :)
Ден 47 - Слънчев, да не кажа летен ден. Страхотна разходка, срещи с прекрасни хора.
Ден 48 - Не съм по шопинга, но днес се размазах. Е, не огря моя гардероб, но пък доволно харчих за децата :)
Ден 49 - Прекрасно мини тържество в градината, да покажат какво са научили, да покажат защо е необходимо да имаш приятели, да ги уважаваш, цениш, да помагаш. Много мило, очите ми бяха пълни със сълзи от щастие :)
Ден 50 - Да чуеш блага вест по телефона, е как няма да ми се оправи деня, как няма да съм щастлива!
Ден 51 - Луди селски приключения с много деца, барбекю, до късно навън, детски викове, игри, само thank you, people мога да кажа! Великолепно беше!
Ден 52 - Там край реката! Мини пикник в гората до реката. Трябва да ни стане практика, задължително!
Ден 53 - С две деца вкъщи никога не е скучно, а когато и времето е чудесно, просто ти трябват добре заредени батерии и много сили, за да им смогнеш на енергията. Страхотна разходка за пореден път, горещ летен ден и урааа, откихме сезона на съвсем голите кълки :D


събота, 17 май 2014 г.

Събота, събота, събота...събота късен следобед! Ден 44

Кошмарен ден! На никого не пожелавам подобни преживявания. Хрониките на един пукнат бебешки нос - събуждане, полет от леглото, кръв, спешно отделение, снимка на глава, диагноза пукнат нос! Ужасно, не ми се припомня просто. Но в такива моменти се радваш, че имаш до себе си прекрасни близки, които веднага откликват. И от лекарите съм очарована, колко бързо и адекватно реагираха и как за по-малко от половин час всичко мина и се прибрахме. Искам да се събудя и да е било сън, но за жалост не е. Сигурно дълго време ще я сънувам масата в рентгенологията и опита за снимка на ревящо и ритащо бебче :( Мъничко лилаво носленце, големи сълзи, много гушкане и дано с това свърши историята и да си остане в миналото.
В трудни моменти, оценяваш хубавите хора. Щастлива съм, че ги имам и са до мен!

петък, 16 май 2014 г.

От четвъртък та чак до следващия петък - Дни 35 - 43

Ден 35 - мързелив ден, наистина нищо особено. Чисто и просто си почивах и не си давах зор, добре, че и беба беше в синхрон с мен :)
Ден 36 - много емоции, срещи с приятелки, клюкарстване и т.нар градска отпуска за няколко часа без децата :D
Ден 37 - уж работен, но мъжоТо се прибра по-рано, каката не беше на градина. Много хубаво ми беше в тяхната компания!
Ден 38 - Кино! Стана ни традиция веднъж в месеца да ходим на прожекция на детско филмче. Или както Мариела го нарича "Ден за Мама и Мими" :) Много весело филмче, макар и кратичко. Заслужаваше си да изтърпя очилата за 3Д! Арррр :)
Ден 39 - И пак на Зумба, пак лудница, докато стигнем навреме за тренировката. Този път и беба беше зрител, пощуря от кеф да гледа подскачащи деца на силна музика. А времето, времето хич не беше на наша страна  :) 
Ден 40 - отново мързел, даже ме отмениха с готвенето, ихууу!
Ден 41 - Имаше нещо очарователно в това шантаво време, в тоя ненормален проливен дъжд, в хаоса, който сътвори, в реките по улиците...не знам защо, но ми беше някак спокойно и приятно да ми се излива на главата. И да гледаш през прозореца на колата как хората са се предали пред природата - кой с навити крачоли и бос по улицата, кой с прибран чадър (безсмислено беше да използваш такъв), кой отбил в страни, защото от реките, движението беше невъзможно. 
Ден 42 - Цирк в града. Не че беше нещо кой знае какво, ама нали детето се радва. А и много се забавлявах когато изпуснаха невестулка (а може и пор да е било, трудно ми бе да го оприлича). Милото се шашардиса и пощуря. Има нещо сбъркано в мен, на какви странности се радвам :D
Ден 43 - Днес мъничката ни става на 7 месеца. Само по себе си е достатъчно, за да се чувствам щастлива и преливаща от любов. Какво вързопче беззащитно беше, какво диваче се очертава и как шеметно се променя с всеки изминал ден <3

сряда, 7 май 2014 г.

Ден 33 и ден 34

За 6-ти май дори няма нужда да обяснявам защо толкова ме е зарадвал! Семейна вечеря, вкусно приготвена домашна храна, сладки приказки. За незнаещите, 6-ти май е и празник на гр. Русе. Денят беше отбелязан с богата програма, която завърши с невероятна заря, продължила близо десетина минути. Директен зрител не бях, но поне сме близо до центъра и се полюбувах на цветове и светлини :)
 Любителско клипче на снощната заря

Ден 34 - първи Зумба урок на Мариела. Страхотно беше. А да видя доволната й усмивка, ме прави невероятно щастлива. Да не говорим колко добре се вписа в групичката от деца и как бързо заучаваше движенията. Няма търпение за следващата тренировка :D

снимка: Internet

понеделник, 5 май 2014 г.

И поредната доза щастие...

Ден...ох някой си от 100, хахаха. В тая безумна поредица от слънчеви, държдовни, празнични и луди дни, отново ще съм само голословна, без една "рисунка", в типичен телеграфен стил.
Ден 23 - Всичко започнало в далечния 26.04.1985, родила съм се аз, кротко, послушно и синеоко бебе :) 29 години по-късно, поводът отбелязан по-нестандартен начин, с приятели, деца, щури подаръци за големи и много смях. Уникален, незабравим и шеметен ден ден изкарах. Тортата се яде на пресекулки, едни идваха, други си заминаваха, трябваше да ги почерпя от тортата, една снимка нямаше, колкот и да се канех на всичко. :) За първи път май не съм духнала и една свещичка :)
Ден 24 - Почивка, имах нужда да си дръпна шалтера. Бебока беше приказно кротка, все едно нямаше бебе в къщата, каката доволно уморена, тиха и мъркаща пред телевизора. Типичен неделен ден :)
Ден 25 - Много забавен следобед с колегите от университета. Друго си е да си сред млади, голям смях беше с техните пиперливи шеги :D
Ден 26 - Обичам да си сменям визията. След драстичното остригване, реших, че и цвета на косата трябва да е друг :D Пък и нали русо гладно нЕма, само че с модерния меден нюанс :)
Ден 27 - Среща с приятели и организация на детско-таткова екскурзия :)
Ден 28 - 10 години заедно, така бързо и неусетно изминаха, не е за вярване какви хлапета бяхме, а сега семейни, с две деца :) Много приятна вечер, с шише вино, спомени и "вечерен час", че си имахме детегледачка и не трябваше да закъсняваме :D
Ден 29 - Начало на следващата поредица почивни дни. Изпратих мъжОто с каката на екскурзия, а ние с бебока поехме към селските приключения и бабин All inclusive, който включваше поемане на бебето при ранното сутрешно събуждане и поспиване за мен, при иначе включеното пълно изхранване.
Ден 30 - Втори ден от почивните дни, много mms-и от детско-татковата екскурзия, много заразителни емоции :)
Ден 31 - нямах търпение да се върнат и да ги нагушкам, все едно не за 3, а за 30 дни ги нямаше. После зорът беше изпирането на всичките дрехи, не знам като се стягаме за морето как ще е. За 3 дни 1 куфар, 2 малки сака и n на брой найлонови чанти :D
Ден 32 - без деца за няколко часа, рядко ни се случва, не спирам да ги мисля, но пък си е форма на разтоварване!