понеделник, 30 декември 2013 г.

Да хванеш последния влак - Pay it forward

По-добре късно, от колкото никога...
Преди време се включих в предизвикателството на Стеф. И забравих за него,признавам си. Толкова неща ми се случиха през отминаващата година и въпреки всичко ми се стори като един миг. Явно е била хубава година, щом мина така бързо. Но улисана във всички ангажименти и временни неразположения, забравих за предизвикателството, забравих за блога.
Толкова ме трогна подаръчето на Стеф, само като го погледнеш милото еленче и ти създава прекрасно коледно настроение. Ще седи на хладилника ни целогодишно, такова бижу няма как да вадим веднъж в годината. Благодаря ти, Стеф, цялото семейство ти благодарим.
Моето кадемче пък се казва Маги. С нея се знаем от години, близки сме си и разчитам на нея в много отношения. Надявам се чувствата да са взаимни. На сладката пита на Роси се заговорихме, какво й се хапва, с какво иска да я зарадвам. И тя си каза...до следващия ден обаче и двете го бяхме забравили. :D И в една от поредните безсънни нощи, когато размишлявам за нещата от живота, се сетих - Карамелизирани ябълки! Веднага завъртях колелото в главата си - щях да се обадя на мъжа й, да дойде да ги вземе, за да я изненадаме. Обаче! Винаги има обаче. Същият ден Маги ми писа, че си спомнила и тя за желанието й. И край на изненадата :)
Изрових интернет, докато открия рецепта, която да ми допадне. Първият опит се оказа неуспешен. Но вкусен. Получи се карамелен сос, който се стече по ябълките. Направо ми се сви сърцето, че ще похабя хубавия вкус. Обрах стеклия се карамел, върнах го в тенджерката и сложих 2 шепи орехи вътре. Излишно е да казвам, колко вкусно се получи.



И тогава Катето публикува тази рецепта. Нищо не промених по нея, направих я 1:1 и се получиха супер вкусни карамелени ябълки. Отново имаше за мен и карамелизирани орехи. А самата смес става и за близалки. :) Мисля, че си намерих идеалната рецепта за разни дребни карамелени изненадки за децата, че и за възрастните.



Толкова за тази година. Планирах толкова много неща, но явно съм мързеланка. Седят недовършени 2-3 публикации, има и не една рецепта за показване. За догодина. Пожелавам си да сме здрави, щастливи, а за мен специално по-малко мързел. Макар да е присъщ на телците.

Успешна 2014!

неделя, 15 декември 2013 г.

За моето пораснало момиче

Всяка година, поне 3-4 месеца по-рано, обсъждаме с щерката каква ще е тортата и темата на рождения й ден. Като предварително трябва да се подготвя поне с няколко идеи, направо е като дипломна защита. А вместо презентация, имам подбрани снимки :) Да живее Pinterest.
След дълго умуване и безброй откази, Мариела се спря на темата Балет. Значително ме улесни, защото всички други предложения за торта щяха да ми отнемат много време.



Тортата не е шедьовър, дори блатовете не са мое дело, но пък ми беше толкова приятно да се завърна към хобито си. А и доволната муцунка на Мариела е безценна!


Този рожден ден беше особено важен. Беше решила, че за празника ще покани приятелите си от градината, като очаквах, че говори за 2-3 деца. Е, оказаха се повече. И понеже не познавах децата, реших да не експериментирам с вкусовете, отказах се от шоколада и ядките, не знаех кой какво обича. За това заложих на нещо семпло, но вкусно - кондензирано мляко, маскарпоне и банани, а блатовете напоени с компот от кайсии.


Изяде се, доволни бяха децата. Особено щом и щерката си изяде парчето, а тя рядко яде нещо по различно от омразните от мен бонбонки.
А на моето пораснало момиче пожелавам незабравимо детство, много пакости и приключения, много добри приятели и да най-важното, да ни е здрава!



Коледа ухае на мед и орехи - Чийзкейк с мед и орехи

Не знам за вас, но Коледа винаги съм я свързвала с портокалите/мандарините, мед, орехи и карамел. Което ми напомня да си потърся рецепта, съчетаваща тези съставки. Имах в хладилника малка опаковка маскарпоне, та се чудех на какво да я направя. Но не исках да е крем, защото някак бързо свършва. Исках нещо, което да хапваме по-продължително време, толкова обичам десрти с маскарпоне, ммммм :)


Рецептата я взех от тук. с няколко мои интерпретации
нужни продукти:
150гр. бисквити - аз ползвах Petit Beurre
1 шепа орехи
90 гр. разтопено краве масло

За чийзкрема:
4 яйца;
250гр. маскарпоне;
200 гр, заквасена сметана;
1 ч.ч. мед;
1 ванилия;



Бисквитите се натрошават и се слагат заедно с маслото и орехите в блендер. Надробяват се добре, изсипват се в тавичка и се подравнява равномерно. Запича се за няколко минути на 190 градуса.
През това време маскарпонето се разбива с яйцата, добавя се заквасената сметана и накрая разтопения мед. Добавям и ванилията и изсипвам смества върху бисквитената основа. Пече се около 90 минути на 160 градуса.



Добре е да изстине, преди да се сервира. Значително по-вкусен и стегнат става. Може да се сервира с плодово сладко, мед, та дори и шоколад, аз реших със сметана.





събота, 14 декември 2013 г.

Разни дреболийки-вкусотийки

Скоро отпразнувах с близки приятелки 40-те дни на малкото ни момиче. Направихме се прекрасно и сладко женско парти, на което център на внимание беше най-голямата дама - бебе Роси :) Получи прекрасни подаръци, чудни рокли и един, в който няма как да не се влюби човек. Благодаря ти, Маги!

През изминалите дни бях плътно с бебето. За това трябваше много добре да подбера лесни, вкусни рецепти, които да не изискват много внимание и време. Ето го и крайния резултат!

Канелени рулца от многолистно тесто:
1 опаковка многолистно тесто, отпуснато, меко, на стайна температура;
2 с.л. безсолно краве масло на стайна температура;
1/4 ч.чаша захар;
1/4 ч.чаша кафява захар;
канела;

 

 Тестото се разстила, намазва се с кравето масло, поръсва се с захарта и канелата и се реже на ленти - по около 2 см. Всяка лента се навива на руло. Гнездата на форма за мъфини се намазват с малко краве масло, поръсва се с кафява захар, слага се по 1 орех и се поставя по 1 руло. Леко се притискат, за да заемат формата на гнездото и да поеме захарта и ореха. Пече се на предварително загрята фурна на 180 градуса. Охлаждат се добре, преди да се извадят от гнездата. А най-добре е след изпичане, тавичката да се обърне, докато изстиват рулцата.

Карамелени осуканици от многолистно тесто:
1/2 опаковка многолистно тесто
1/2 опаковка дулсе де лече


Тестото се разстила и се намазва с карамела. Разрязва се през средата по широчина самия лист, след което се правят по дължина ленти с големина около 1,5 см. Осукват се и се скепят краищата им. Голяма и вкусна мацаница, точно да си оближеш после пръстите с кеф. Подреждат се в тавичка, застлана с хартия за печене и се пече на 200 градуса, за около 20 минути. Бързо стават, важното е да не се препичат, защото после карамелът ще нагарча.

Мъфини с мандаринки:
225 гр, краве масло на стайна температура;
225 гр. пудра захар;
225 гр. брашно;
2 ч.л. бакпулвер;
4 големи яйца;
ситно настъргана кора на мандарина;
по 1/2 ч.л. кафява захар за всяко гнездо;
24 парчета мандарини;


Маслото се разбърква със захарта, първо на бавна степен, постепенно се усилва скоростта. Добавят се едно по едно яйцата, кората от мандарините и се доразбиват до хомогенизиране. Брашното и бакпулвера се пресяват заедно и постепенно се добавят към течната смес. Във всяко гнездо в тавата за мъфини се слага по 1/2 лъжичка кафява захар. Може да се сложи и колелце мандарина, аз предпочетох по 2 парченца - по-лесно е, а и не цапа толкова. С лъжица за сладолед се разпределя сместа по гнездаата. Точно за 12 мъфини стигна. Пече се за 20-25 минути на около 180 градуса.




петък, 13 декември 2013 г.

Двойно шоколадово-карамелена торта - a.k.a. торта Toffifee

Загубих се, направо се затрих. Но този път между памперсите, коликите и бебешките усмивки.
Имаме си вече бебе, имам си два прекрасни Розови облака - кака и бебе. Ако си мислех до сега, че съм щастлива, направо съм живяла в заблуда. И не, че не съм била щастлива от факта, че имаме едно дете, напротив. Сега просто всичко ми изглежда някак завършено и съвършено. Пък ако някой ден си родим трето, сигурно и криле ще ми поникнат. :D
Стига с лиричното отклонение, да си дойда на думата.
Тази публикация отлежава още от 11 ноември, Рождения ден на свекърва ми. Тя обича моите десерти, за това винаги, когато мога правя нещо сладичко, пък понякога и без повод. Но едва преди дни се добрах до двете единствени снимки, които направихме на тортичката. За жалост й липсва добрия вид, но беше неустоимо вкусна, съчетаваща любими аромати.

нужни продукти:
За бисквитената платка
опаковка бисквити;
90 гр. краве масло;
Бисквитите се натрошават и се слагат в блендер, заливат се с разтопеното краве масло и се наситняват.
Изсипва се в тавичка,  оформя се да покрия дъното и се запича за десетина минути на 160 градуса.

1 оп. сгущенка;
шепа лешниц;
Сгущенката се изсипва в подходящ съд, разбърква се добре и се прибавят лешниците. Моите бяха леко блиндирани, за да се усещат и хрупат :) След като леко се охлади бисквитения слой, се залива карамелената смес. Оставих да се охлажда, докато правих следващия слой.

159 гр. крема сирене;
80 гр. сметана;
100 гр. бял шоколад;
80 гр. бита сметана;
Крема сиренето се разбива с течната сметана. Белият шоколад го разтопих за секунди в микровълновата фурна и постепенно, с непрекъснато бъркане, го добавих към чийз сместа. Отделно разбих сметаната и я добавих към вече шоко-чийз сместа. Бърках с лъжица, за да не загуби обема си.
Върху карамеления слой, изсипах крема, подравних и оставих да почива отново в хладилника.

100 гр. черен шоколад;
50 гр. бял шоколад;
бонбони тофифи;
4 с.л. сметана
Черния шоколад надробих в купичка, разтопих леко в микровълновата и добавих 2 с.л. сметана. Залях тортата и загладих. По същия начин процедирах и с белия шоколад, който ползвах за последни щрихи по украсата. Накрая доукрасих с бонбони тофифи.

Държа да отбележа, че тортата не стигна до добро фотографиране поради две основни причини: 1 кака, с огромно желание да помага (пречи) и 1 дерящо се бебе от колики :D
Но пък беше запомнящо се тортоправене и запомнящо се вкусна :)