сряда, 28 август 2013 г.

Мъфини със сирене

Рядко правя солени мъфини. Защото и никога не са се надували и не са ставали пухкави както сладките. Но този път трябваше бързо да реша каква закуска да измисля за една малка разходка с щерката и племенника до моето село. Тръгнах от палачинки, през гофрети, та чак до солен кекс. В крайна сметка реших, че ще експериментирам и ще направя солените мъфини. Те пък се оказаха вкусни и дори се харесаха от децата :D



Мъфини със сирене:
1 ч.ч. кисело мляко;
1 ч.л. сода бикарбонат;
200 гр. сирене;
2 чйца;
1 ч.ч. брашно
7 с.л. олио

Това в ляво прилича на пиленце, показало глава от гнездото :)

Содата и киселото мляко се смесват, за да шупне млякото. Очудващо този път ми се получи много бурна реакция, трябваше бързо да пресипя сместа в друг съд, защото взе да прелива :D Разбивам яйцата, към тях добавям олиото и брашното, разбивам добре и прибавям шупналото мляко. Накрая добавям и сиренето и дообърквам на ръка. Разсипвам по гнездата и пека на 180 градуса. Време не мога да кажа категорично, че фурната е със собствено мнение. Но ползвам добрата стара практика - клечката за зъби.
Излязоха точно за 12 мъфина, с доста добре напълнени гнезда, които при изпичането изкочиха от формичките и придобиха причудливи форми :) Но пък бяха тоооолкова вкусни и бухнали :)



петък, 16 август 2013 г.

Когато нещо толкова хубаво преобърне живота ти...

      Дълго време бях загърбила блога, моето хоби, готвенето, хладилника...
   Причината е само 1, при това доста основателна и извинителна. Извинителна най-вече към семейството ми, понеже ги лиших от домашно сготвена храна за доста дълго време.
    И така, нося си гордо шкембето, в което расте още една госпожица. Една прекрасна мечта, която на есен ще се сбъдне - да си имаме 2 момиченца :) А каката е щастлива, гушкаща и расте светкавично, готова от сега да бъде най-прекрасната и грижовна сестра.
    Първите месеци бяха кошмарни. Адът от предната ми бременност се повтаряше - непрестанно гадене, последващо повръщане, ужасна нетърпимост към абсурдни миризми, невъзможност да погледна храна. Просто генерално реших, че блогът ще хваща паяжина, няма как, до хладилникът пък дори не се приближавах :) Ден след ден храната ме отвращаваше, стигнах отново до обезводняване, хоспитализиране, 8 дневен престой, неприятни възможни диагнози...страшно беше. За щастие всичко беше само на теория, възстанових се и към 16-17 седмица вече започнах да приличам на бременна, която хапва, заглажда косъма и мисли за повторни изяви в кухнята :)
    Факт е, че отлагах сериозното готвене доста дълго време, но с хладилникът не се разбираме особено. Когато започнах отново да готвя, карах мъжът ми да  го отваря и да ми приготвя продуктите. През това време аз чаках в коридора и едва след като се проветри (мозъкът ми), влизах да готвя :)

Нашето кратичко, но прекрасно морско приключение. Снимката - дело на Маги
   И ето, че дойде време да поизтупам прахуляка, да забърша паяжините, да извадя позастоялите продукти, да изхвърля тези с изтекъл срок и да приготвя нещо, годно за показване и разказване.

   Вчера беше Голяма Богородица. Светъл Християнски празник. Важен празник и в моето семейство - празнуваха дъщеричката ми, съпругът ми, свекърва ми и баба ми. Какъв по-подходящ повод отново да се разпиша с нещо, пък макар и скромно.

   И така, нека готвенето започне сега :)


Лека сладоледена тортичка (рецептата е заимствана от тук - претърпя малки промени, основно в изпълнението, но гарантирам, че е страшно лека и вкусна!)

Нужни продукти за блата:
1 опаковка бисквити - аз ползвах с вкус на мед;
80 гр. краве масло;
натурален шоколад на вкус;

Нужни продукти за сладоледената смес:
1 ч.ч. кисело мляко;
1/2 ч.ч. захар - напълно достатъчно е това количество захар;
1 пак. желатин;
1 ванилия;
1 оп. сладкарска сметана - 200мл.
шепа сурови лешници;
още натурален шоколад на око;

Важно условие - участието на още един чифт палави ръчички, които изгаряха от желание да се включат в приготвянето на тортичката.
Бисквитите се натрошават в блендер, маслото се разтопява и се добавя към бисквитите. Смилат се фино и се прибавя натуралния шоколад. Сместа придобива много цветен вид. Изсипва се съдържанието в тавичка и се запича за малко. По рецепта са 20 мин, безкрайно много ми се видяха, блатът стегна за минути. А в кухнята се разнесе убийствен аромат на меденки :)
Последиците от тази първа част в приготвянето на тортата - заради помагачката, имаше доста парчета бисквити по пода. На всяка крачка хрупаше под краката ми :)

Киселото мляко смесвам със захарта и добавям ванилията. Не съм загрявала, някак не ми се връзваше затопленото кисело мляко да бъде смесено със сметаната. В малка съдинка сложих 2 с.л. вода и желатинът. След като набъбна, го затоплих за секунди в микровълновата фурна, докато се избистри течността. Към разбитото подсладено и ароматизирано кисело мляко добавих разтворения желатин. Сметаната я разбих с миксер, но гледах да не е прекалено гъсто разбита, а лека и пухкава. Смесих сметаната и млякото, а през това време блатът се охлади. Като последна добавка - разбих в блендера още натурален шоколад и шепата лешници, но на по-едро и ги добавих към сладоледенената смес. Всичко изсипах върху блата, подравних и метнах в камерата. Според мен, може да се съхранява и в хладилник, ще стане идеална парфе тортичка.


Украсата е пожелателна :) Аз заложих на резени банан и лешници в шоколад. Честно казано за нея имахме най-малко време, тъй като се бяхме отдали с щерката на заслужен следобеден сън и станахме непосредствено преди да идем на гости :)

Добър апетит!