четвъртък, 22 ноември 2012 г.

Лесна и ароматна канелена тиква

Канела, карамелизирана захар и тиква, каква по-апетитна комбинация. 
Това е точно от типа рецепти а-ла бързо, лесно, вкусно, при това само с две и половина съставки.
За рецептата ползвах половин малка цигулка. Нарязана, изчистена, обелена и измита. На дъното на тавичка засипва едно пакетче канелена захар -моето беше 20 гр.. Подредих отгоре парчетата тиква, посипах с обикновена захар самите парчета - около 2-3 лъжици, завих във фолио и запекох в предварително загрята фурна на 180 градуса. Точно време не мога да кажа, но сместа трябва хубаво да се карамелизира и да се разтопи захарта. Когато вече е омекнала тиквата, обръщам парчетата, за да поемат и от двете страни от карамелизирания канелен сос. Махам фолиото и допичам за няколко минути.

Сервирам охладена, полята със соса, блаженство :)

неделя, 18 ноември 2012 г.

Сьомгова пъстърва на фурна

Вкъщи рядко ядем риба, да не кажа веднъж на 3-4 месеца. Но това ще стане The Рибата. Много вкусна, сочна и изобщо не мирише на риба :)
Като цяло нямам особен опит в готвенето на риба, да не кажа никак. То си и личи по честото й присъствие в менюто ни. Знам, че е полезна, знам, че е трябва по-често да се яде. Ама като ми се мусят и като аз самата правя погнусени муцуни при миризмата на блато...За това и ядем предимно мерлуза, бяла риба, хек и сега тази разкошна НЕриба - сьомгова пъстърва.


Вкъщи пържена, панирана риба не се яде, а и пърженето не ми е от любимите начини за обработка на храната. За това - печена.

1 сьомгова пъстърва - около кило и малко отгоре
1 глава лук, нарязана на колелца;
2 малки моркова - отново на колелца;
дафинов лист;
лимон;
наситнен магданоз;
малко зехтин;
сол и черен пипер на вкус

Изчиствам и измивам рибата. Слагам я в тавичка, заливам със зехтина, поръсвам с маданоза, слагам нарязаните лук и моркови, малко дафинов лист, сол и черен пипер. Покривам с фолио за печене и пека в предварително загрята фурна за около 20 минути на 180 градуса. След това махам фолиото и оставям още маааалко да се позапече. Тя си пуска сосче, става сочна и вкусна. Ето това е рибата на моето семейство. Успяхме да опустошим кило риба за норматив, не просто защото готвя вкусно (скромна, а), но защото рибата е уникална!

За кокосовия Рожден Ден - част 2

Най-накрая намерих време и за продължението на предната публикация. А именно какво му е толкова специалното на този рожден ден, и защо малко звучи като 3 дни яли, пили и се веселили. Но само така звучи :)
Свекърва ми имаше рожден ден предната неделя ( да ми е жива и здрава). Тя е от хората, които безумно много се радват на шоколад, сладко, торти, сладко, бонбони, сладко :D  Изненадахме я с 1метър Шоколад и торта Рафаело. Шоколадът е класика, а Рафаелото, пък особено моите, ги обича. Перфектна комбинация, нали!


Торта Рафаело:
2 готови блата;
1 опаковка кондензирано мляко;
1 опаковка разбита сметана, от най-малките разфасовки;
кокосови стърготини;
лешници;
бял шоколад LZ;
разтворен мед с малко ромова есенция за заливане на блатовете.


Само по описанието на рецептата се разбира, че е лесна, супер проста, но повярвайте, уникално вкусна!
Разбих сметаната на гъста пяна, рендосах белият шоколад, излях кондензираното мляко. Смесих ги добре, сложих малко кокосови стърготини за разкош и вкус и толкова. Блатовете задължително ги напоих, че все ми се струва, че са сухи и ронливи. И другото е ясно - слагам блатът, намазвам обилно с крем, залепям втория блат, а с останалата смес замазах цялата торта. Украсата е с обикновени и карамелизирани кокосови стърготини, Бонбоните Рафаело и лешници.


И една вкусна хапка за завършек!

събота, 10 ноември 2012 г.

Бонбони Рафаело за един специален Рожден Ден - част 1

 Преди 3 години срещнах случайно рецепта за фалшиви бонбони Рафаело. Първоначалната обаче не ми допадна особено, защото включваше и краве масло и ми идваха някак тежички. За това пък претърпя модификация, която се оказа особено успешна и без значение дали има повод или не, моите сладки чудовища си умират за тях!
 Тази партида обаче е особено специална. Първо, защото си имах помощничка, която по-скоро ми пречеше в стремежа си да хапне от всичко. Второ - защото трябва да опазя значителна част от бонбоните, но в следващ пост ще издам защо. И трето - нещо ми я няма музата напоследък. Но се получиха страхотни. Все забравям колко са лесни и как не отнемат време.

Бонбони Рафаело - за около 50 бонобна
1 опаковка кондензирано мляко;
100 гр. кокосови стърготини за бонбоните и още 50-60 гр. за овалване;
добавих и карамелизирани кокосови стърготини, много са вкусни;
1 шоколад LZ бял;
лешници - по един за всеки бонбон;

В тенджера изсипвам кондензираното мляко и го изчаквам да заври. Добавям натрошения шоколад и бъркам непрекъснато. Имам си една тайна, оставям леко сместа да "загори", карамелизира се и ако не се изтърве момента, се получава много наситен карамелен вкус. Още докато е гореща сместа изсипвам кокосовите стърготини. Разбърквам добре и мятам сместа на студено. Не само, че се стяга с изстиването, но и по-лесно се оформят.

От там нататък технологията е ясна - с малка чаена лъжичка грибвам от сместа, слагам в средата лешник, оформям на смачкано топче и дооформям чрез овалване в останалите кокосови стърготини. Работя само с пръсти и не е голяма мацаницата. Според зависи от големината, се получават между 40 и 60 бонбона. Този път бяха 51...е вече 50, трябваше да ги опитам на вкус. :)