вторник, 25 септември 2012 г.

И пак за чийзкейкът

Това определено е нещо, което обичам да готвя, а и да ям, заедно с мъфините и Банофи пая.



Веднъж започнеш ли да си правиш експерименти със соления привкус в десертите и не можеш да спреш. Да направиш чийзкейк е лесна работа, особено когато Интернет пространството е залято с всякакви рецепти и вариации.

Двата Чийзкейка са правени с една и съща рецепта. Единствената разлика е в заливката - единият е с ванилов крем на д-р Йоткер, а вторият с боровинков конфитюр.

И така нужните продукти:
за бисквитената основа:
150 гр. бисквити;
2 с.л. меко краве маслко.

За плънката:
3 опаковки крема сирене, обикновено;
2 яйца;
150-170 гр. захар; аз намалявам захарта и слагам мед
ванилия;
1 ч.ч. заквасена сметана.

Бисквитите се разбиват в блендер заедно с маслото. В тавичка с ринг постилам готварска хартия и изсипвам бисквитите. Натискам добре към дъното и мятам във фурната за минутки, докато потъмнеят леко бисквитите. Охлаждам и се захващам с плънката.
В купа разбивам крема сиренето, сметаната и захарта (+мед), накрая добавям яйцaтa и ванилията. Изсипвам сместа върху бисквитения блат и пека на 180 градуса за около половин час.

Украсата отново е въпрос на вкус. На мен лично ми допадна най-много с конфитюр, а боровинките определено придават завършек на чийзкейка.
Кремът на д-р Йоткер е ясен, нищо сложно не е. Аз ползвах ванилия. Добре се получи, но ми дойде някак тежка комбинацията от бисквити, чийзкрем и млечно-нишестяв крем.

сряда, 19 септември 2012 г.

Конфитюр от портокали, или да ти замирише на Коледа от сега

Не знам за вас, но от малка знам, че портокалите миришат на Коледа. Все такава асоциация правя. И днес, когато всичко замириса на портокали, си представих снега, елхата, подаръците и трепетното им отваряне...ееех размечтах се!
И понеже есента не ми е любим сезон, действа ми подтискащо, реших, че е редно да направя нещо, поне да си сгрея душата.

От 3 дни разглеждам и избирам рецепта за конфитюр от портокали. Накрая реших, че няма грешна или най-вярна рецепта. За това...по познатия начин - както искам, както мога.

Нужни продукти:
4 портокала (1 за да може детето да го чопли и яде и да не пречи :) ), т.е. за рецептата 3!;
1 ч.ч. захар;
половин литър вода;

Измих портокалите с четка и ги обелих ги с белачката за картофи. Коричките сложих във вода, след като кипнат, ги изплаквам и сменям водата. Така 3 пъти. През това време изчиствам бялата част портокалите и нарязвам на ситно плодовата част. 1 от портокалите изцедих отделно. Но остатъка също нарязах към останалата част. След като смених водата за последно, извадих коричките и ги нарязах на ситно. Сложих захарта и водата. в тенджерата и след като се разтопи захарта, добавих коричките, изцедения 1 портокал и нарязания плод. До тук беше със заигравката. От тук нататък си беше разбъркване от време на време, докато се сгъсти сместа и не започна леко да се точи - горе долу около час. Аз не го сгъстих много, предпочитам го по-втечнен.

Уникално ухае, от сега знам какви подаръци да направя на близките си за Коледа :)

вторник, 18 септември 2012 г.

Ребърца на барбекю сред природата и кифлички, които и Карлсон няма да познае

 Обичам да съм сред природата, да чувам птичките, шумоленето на листата, а пък ако има и превъзходна гледка пред мен, си почивам още повече,

 А какво върви най-много с почивка сред природата, освен барбекю. Вече мога да се похваля, че подготовката и изпичането на апетитните месца, е изцяло мое занимание. До сега, аз се мятах на шезлонга, а мъжете се залавяха с пушилката и приготвянето на барбекюто. Но този път установих, че си има чар и в това занимание и не е никак неприятно да си опушен и "вмирисан" на вкусно.

За марината на ребърцата ще се нужни:
1 кг ребърца;
3 с.л. соев сос
1 с.л. мед;
подправка за барбекю;
върви и с горчица, но не посмях заради детето;

Всичко се обърква в дълбока купа. Ребърцата се нарязват на порции, измиват се и се объркват в сместа. Хубаво е да поседят поне час, за да се овкусят. А при изпичане, меда се карамелизира и придава много приятен вкус.

Маринатата на зеленчуците беше същата, единствено чушките не мариновах, тях допълнително се наложи да ги пека. Но сложих моркови, гъби и много лук. Допълнително слжожих ситно нарязан магданоз.

Мъжете се включиха единствено със запалването на барбекюто. Месцата се изпичат бързо и лесно, досадното е, когато започнат да се навъртат около теб котки :)

След това остава да се полее обилно с бира!

На следващия ден реших да не седя отново със скръстени ръце, а да потърся рецепта за нещо вкусно, но сладко. От много време се канех на кифличките на Карлсон. Но все пак сме на село, нямаше всички продукти и след дълго умуване, реших да ги приготвя с наличните такива :)
Рецептата, по която се водих, е ето тази, с малки промени.

Нужни продукти:
3/4 прясно мляко, леко топло;
1 яйце;
2 суп.л. масло;
2 и 1/4 пресято брашно;
1/4 ч.ч. захар;
1 и 1/2 ч.л. мая (ползвах жива мая, 1/3 от кубчето);

Всичко се омесва в тази последователност. Аз използвах машина за хляб. След като се замеси, се оставя покрито за няколко минути.

През това време се забърква:
1/2 ч.ч. кафява захар (нямах такава, използвах обикновена);
2ч.л. канела (наблегнах на нея и сложих допълнително още една лъжичка);
3с.л. меко масло;

Тестото се разточва....само че нямах точилка. Наложи се да го разтеглям с ръце, колкото можах. След това хубаво се намазва с канелената смес, навива се на руло и се реже през 1 см. Готовите  рулца се нареждат в намаслена тавичка на достатъчно разстояние, за да втасат. Отнема около 45-50 мин. Аз включих даже фурната на 30 градуса, защото си беше хладно на село. После се пекат на предварително загрята фурна. В рецептата пише 175 градуса, при мен е невъзможно да я отмеря тази температура.

Охлаждат се и след което се намазват със следната смес:
2 ч.ч. пудра захар (отново нямах такава и използвах обикновена);
ванилия (също нямах);
4с.л. гореща вода.
Т.е. сложих няколко лъжици кристална захар с малко вода. Разбърках и преди да са се охладили, намазах обилно рулцата. Захарта се стопи и сиропира много приятно рулцата. Предполагам, че с пудрата захар е още по-вкусно, за това и ще има втора серия :)

А през останалото време се наслаждавах на ето това. Така да не ми се тръгваше....


вторник, 11 септември 2012 г.

Сладоледени етюди

Тази година си отядохме на сладоледи. Малката вече е голяма и си хапваше всеки ден по 1 сладолед. Аз пък още от април съм подкарала домашните сладоледи. Но звездата това лято беше сладоледения терин. Толкова лесен, вкусен и разнообразен!

Нужни продукти:
1 опаковка бисквити с масло;
1 опаковка крема сирене;
1 кутия подсладено кондензирано мляко;
1 опаковка сладкарска сметана;
обикновен сладолед, разтопен - пък ако искате може и шоколадов, плодов...въпрос на вкус;
плодове - отново въпрос на вкус;

В дълбока купа разбивам сметаната на пяна и към нея се добавя крема сиренето. След като придобие кремообразен вид, добавям разтопения сладолед. Накрая прибавям и кондензираното мляко.
Постилам една правоъгълна тефлонова тавичка със стреч фолио. Нареждам плодовете, изливам сладоледената смес и се захващам с бисквитите. Натрошавам бисквитите и ги слагам в блендер заедно с дообраната сладоледена смес от купата. Така се овкусяват много хубаво, а и слепването става по-лесно. Може и с краве масло, но на мен лично не ми хареса вкусово как се получават замразените бисквити с краве масло, някак мазнеят на езика.

След като разбия добре бисквитите (стават леко като на трохи), ги разстилам върху сладоледената смес като натискам съвсем леко. Сместа е гъста и няма опасност да потънат, освен ако не бръкна с ръка.

Завивам отново със стреч фолиото и мятам тавичката за поне 5 часа в камера/фризер. Изваждането става лесно, като понамокря тавичката, обърна я в подноос и отлепя стреч фолиото.

Този терин търпи много варианции - вместо бисквити, съм слагала и кроасани, доста по-мързеливо. В самата смес може да се настърже шоколад, да се натрошат бисквити или да се сложат шоколадови пурички. А конкретно показания терин беше леко нещастен, понеже забравих да сложа кондензираното мляко в самата сладоледена смес. В суматохата направо излях кондензираното мляко директно в тавичката, преди да постеля бисквитите.


Когато обърнах вече готовия сладолед, кондензираното мляко се беше утаило и се стече много ефектно върху терина. Ефектен дефект :)

неделя, 9 септември 2012 г.

Мини чийзкейкчета с цели бисквити

Преди време бях попаднала на една рецепта за мини орео чийзкейкчета. Да, обаче Ореото не е на почит вкъщи, не ги харесваме и реших, че няма да рискувам с тях. Поразгледах няколко рецепти, тръгнах да пазарувам и се оказа, че в неделя е трудно да намериш в кварталните магазини заквасена сметана. За това спретнах рецептата с продуктите, които имах и които намерих.

 Продукти за 20 мини чийзкейкчета:
2 опаковки слепени бисквити, от малките (22 беше общия брой на бисквитите - 20 за кейкчетата и 2 натрошени в сместа);
2 яйца;
1 опаковка крема сирене, обикновено, 125 гр.;
1 опаковка течна сладкарска сметана;
1 и 1/2 с.л. мед;
за аромат използвах ромова и ванилова есенция на др. Йоткер;



Първо разбих яйцата, към тях прибавих крема сирене и след като се получи еднородна смес, добавих сметаната. Накрая сложих и меда и натрошените бисквитки. Всъщност количеството от лъжица и половина мед бе измерено след като сложих всички сладки съставки, за да съм сигурна, че е достатъчно подсладено. Накрая сложих ванилията, а за да подсиля аромата, прибавих и една капсулка ромова есенция.


 Изпечени са на предварително загрята фурна, за около 30 минути, на 170 градуса. Накрая ги украсих с по 1 ч.л. сладко от ягоди.

събота, 8 септември 2012 г.

За един специален Рожден Ден

Няма какво да си кривя душата, обичам да правя торти. Стига да имам достатъчно свободно време, не отказвам повод, обичам и аз да си намирам такъв. Така стана и с тази торта - фирмата, в която работя навършваше 1 годинка, а с прекрасния ми колектив решихме, че е страхотен повод да направим парти изненада на шефа :) (не се подмазваме, честно!)

Организацията беше уникална - от мен тортата, после балони, колаж с весели снимки, шампанско с фирмен етикет, специална картичка от Маги, всичко в лилаво розовата гама, като логото ни. Е, мисля, че надминахме себе си!

Картичката от Маги
 С тортата много се забавлявах. Старателно с колежката избрахме как да изглежда, изровихме доста снимки в интернет, накрая се спряхме на една лилава красота с дипли. Трябваше да е тази, задължително.

Гола, голеничка

Блатовете са купешки, за жалост ми е калпава фурната и не пече равномерно.
Кремът е с маскарпоне, настърган шоколад, изцеден портокалов сок и бита сметана. Блатовете за напоени с меден разтвор и ром. И тъй като забравих да си купя краве масло, се наложи да изравня блатовете с останалия крем.



 Диплянките се оказаха доста пипкави, но много лесни. Само, че беше много горещо, което допълнително затрудняваше разточването и залепянето на лентичките. Тъкмо залепя от едната страна и от другата се е свлякло едно парче.


Крайният резултат беше очарователен, всички доволни, изненадата точно такава, каквато я планирахме. После наздравици, пожелания...ееех хубаво е да има поводи за празнуване!

сряда, 5 септември 2012 г.

Домашен кръжок

Периодично в Русе се организират различни карнавала, истинска забава за малките, а и за техните родители. През пролетта Движение на Българските Майки организираха пролетен благотворителен карнавал. А дъщеря ми е луда на тема феи, балерини и пеперудки. И реших, че костюмът й ще бъде мое дело.
Ако се чудите как да облечете момиченце за карнав, ще ви е необходимо нещо розови, нещо много розово и ...абе всичко да е розово :) В изброените изисквания най-добре се вписваше поличката със звучното име ТУТУ.

Изгледах едно клипче в youtube и ми стана ясно какво ще ми трябва и как да го направя. Нищо сложно, стига да не си с двете леви и да не объркаш на последните ленти дължината и ширината :) Но не навреди фатално на изпълнението. По-скоро си се смях сама на себе си и липсата на математическа мисъл.

И така, какво ще е необходимо:
пола по мярка;
панделка, която да отговаря на диаметъра на полата, плюс няколко сантиметра аванс за завръзване;
тюл в различни цветове - аз взех метър и половина (на линеен метър са) бледо розово и метър и половина цикламено;
ножица;

Водех се изцяло по клипчето - измерих си панделката по полата, отбелязах къде ще са възелчетата за начало и край на тюлените ленти. Разкроих си тюлът на равни части (е последното парче го обърках, съответно цикламения тюл даде брак :P ) и започнах със замятането на парчетата през панделката. Изключително е лесно, само трябва хубаво да се стегне възелчето, за да станат по-подредени парчетата. А от обърканото парче си направих розичка, въобще не знам как ми се получи. Втори път не стана!



понеделник, 3 септември 2012 г.

Имам си любим герой...


Опашат, но много мил.
Тази торта е една от любимите ми. Благодарение на нея, разбрах, че мога да рисувам :) Може да звучи смешно, но хората, които са виждали как рисувам, биха ме разбрали!

Огромна помощ ми оказа и съпругът ми, който начерта Мики-то на АутоКад :)) От мен се искаше да го пресъздам на тората. Не беше сложно, даже идеята да не меся и да не разточвам Фондан ми хареса. Най-накрая нещо по-различно. Недостатъкът - ходех с черни ръце и нокти, все едно съм изорала нивата с голи ръце :)

Тортата беше дело на майка ми, аз трябваше само да си развихря въображението.


Give me da money

  Много е приятно когато близи и приятели уважават хобито ти и те ангажират с направата на торта. Така се случи и с тази торба с пари. Спазих си обещанието до последно да не казвам каква ще е тортата, пък и нямах много възможности в избора на торта за мъж.


Хубавото в случая беше, че нямаше какво да объркам. Дефектът лесно можех да го обърна в ефект.
Покрита е с Марципан Варна, личи си по жълтия оттенък. Уж коженият ефект го създадох с нацапана домакинска гъбичка, а връзката на торбата - с пресата на щерката за пластилин :) 
Блатовете са купешки, редени и дооформяни като за салам торта, за да придобие леко пълен вид. Кремът е банани със заквасена сметана и бита сметана. Бързо, ефектно и вкусно....отново :)